НОВИНИ

Бизнесът и правителството обсъдиха пътя на България към еврозоната

Членството на България в еврозоната и в банковия съюз ще гарантира парите на хората и няма да позволи да се повтори кризата с КТБ. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на 13-ата годишна среща между бизнеса и правителството, организирана от вестник "Капитал". Тази година тя беше посветена на пътя ни към еврозоната. Министър-председателят отговори и на вчерашните критики на държавния глава за икономическото състояние на страната. Финансовият министър и управителят на БНБ от своя страна заявиха, че няма причина да бъде отлагано влизането на България в чакалнята за еврозоната.

Цветелина Катанска
от Цветелина Катанска
18:04, 29.01.2019
Чете се за: 02:39 мин.
У нас

Членството на България в еврозоната и банковия съюз ще въведе банкова дисциплина и ще гарантира сигурност и прозрачност на кредитната система, категоричен беше премиерът Бойко Борисов в своята реч пред бизнеса.

Бойко Борисов, министър-председател: И в банковия съюз и в еврозоната, нито централните банки, нито банките в съответната държава могат да си позволяват да използвам по-мека дума - волности. Целта е ако някой собственик на банка или група акционери доведат до фалита една банка, не данъкоплатецът да плати, не хората да изгорят с парите си там, а те да понесат своята отговорност и те да платят. Разбира се, че е важно по-ниски лихви по кредитите, стабилна банкова система, недай си боже криза - има кой да ти помогне. Но най-важното е дисциплинирането на банковия сектор - да не може да се случи това, което ставаше по времето на министър Гечев, по времето на мандата миналия на БСП, с КТБ и всичко останало.

Борисов увери, че по този начин ще се пресекат възможностите за нелегални практики през банките.

Бойко Борисов: Убеден съм, че тези, които им е хубаво да си ползват банките, да си финансират частния бизнес - безконтролно, ще бъдат много против, ще вложат пари срещу нас, може и банкери да излязат на протест.

Специален гост на срещата бизнес-правителство тази година е заместник-председателят на европейската комисия и бивш премиер на Латвия Валдис Домбровскис. Той още веднъж изтъкна, че ползите на страната ни като член на еврозоната са повече от загубите, но и че трябва да продължим да работим.

Валдис Домбровскис: Според последните оценки на еврокомисията има няколко важни области за България, в които трябва да има подобрение - трябва да се подсили административният капацитет, да се запълнят някои пукнатини във финансовия сектор, да се довършат законовите текстове, свързани с несъстоятелността и да се подобри цялостното управление на банковата система. Страната трябва да инвестира и в подобряване на уменията и образованието, предизвикателство остава справянето с бедността и социалното изключване.

България вече има нужното законодателство, за да се присъедини към чакалнята на еврозоната, каза управителят на БНБ Димитър Радев, който обаче напомни, че все пак членството ни не е панацея за проблемите в държавата.

Димитър Радев, БНБ: Цялостният процес и самото присъединяване на страната, първо към банковия съюз а след това към еврозоната, не може да бъде заместител по никакъв начин на добрата макроикономическа политика и на добрите бизнес практики. Страна, която не се съобразява с това изискване, ще изпита сериозни икономически трудности и дори може да катастрофира финансово, независимо дали е в еврозоната или извън нея.

Финансовият министър Владислав Горанов пък отговори на основния въпрос, който интересува хората и бизнеса, във връзка с членството ни в еврозоната - ще има ли голямо поскъпване на стоки и услуги.

Владислав Горанов: Няма икономическа и житейска логика да се очаква промяна на ценовите равнища при присъединяването на България към еврозоната. Такива не са наблюдавани през последните пет държави, и в Прибалтийските страни и към тези, които се присъединяват към еврото.
;

Освен да говори за еврото и банките обаче, премиерът днес отговори и на критиките на президента Румен Радев от вчера. Борисов увери, че икономиката на страната се развива добре, инвестициите се увеличават. Премиерът направи сравнение с 2014 г. - оттогава досега БВП е нараснал с близо 40%, средната работна заплата с 50 на сто, а външният ни дълг ще намалее до края на годината до 18,6%. Голяма част от инвестициите са постигнати благодарение на еврофондовете.

Бойко Борисов: Има хубава българска поговорка - който плаща, той поръчва и музиката, огромни пари се изливат в еврофондовете, разбира се, че те искат да знаят как се харчат. Към края на март поне още три лота ще започнем да строим по "Хемус", защото това ще е "реката", по която ще потекат инвестициите в Северна България. До Севлиево, Габрово, е пълно със заводи.

Премиерът изтъкна напредъка в борбата с контрабандата при цигарите и съобщи, че това ще се случи и с горивата до месец, месец и половина.

Бойко Борисов: С такова видеонаблюдение на всяко пристанище, на всеки кран, на всяка гемия, дете с пояс да влезе във водата го виждаме, дали е в Дунав, дали е в Черно море.

Борисов отговори и на критиката на президента Радев, че доставчика на бойни самолети е избран непрозрачно.

Бойко Борисов: Да обвиниш българското правителство, че прави далавера с Тръмп и със САЩ, това възможно ли е? Не, благодаря, по-прозрачно от това няма. Десетилетия лъжат хората, че ще купуват самолети, а през това време се напълнихме с техника и то само във ВВС. 12 кугъра, пантери, спартани, милиарди, и нямат вътре една пушчица, едно патронче не могат да изстрелят. Техника само за бягане, да се изнесе генералния щаб и всички управляващи бързо при война.

Речта си Борисов завърши с добрата новина, че Световната банка ще направи именно у нас аутсорсинг център, който ще отвори работа за 200 висококвалифицирани специалисти.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Музеите в България в надпревара за откупените вещи на княз Александър Батенберг
Музеите в България в надпревара за откупените вещи на княз Александър Батенберг
След санкциите срещу Венецуела: Възможна ли е военна интервенция?
След санкциите срещу Венецуела: Възможна ли е военна интервенция?