Блестящото сопрано Анджела Георгиу пристигна у нас за концерт в Зала 1 на НДК на 25 февруари. Гостуването ѝ в България е едно от знаковите музикални събития, с които Софийската филхармония отбелязва своя 90-ти юбилеен сезон. На сцената в София ще ѝ партнира американският тенор Стивън Кастело, а диригент на концерта ще е Найден Тодоров.

В черните очи на Анджела Георгиу играе едно пламъче, което ясно показва, че е жена с характер и винаги знае какво иска. Потвърждава го и самата тя, когато започва да говори за кариерата си на оперната сцена.

Анджела Георгиу: Винаги знам кое е добро за мен. Никога не минавам отвъд възможностите си. Никога няма да пея Макбет на сцената, защото знам, че трябва да насиля гласа си, да стана грозна и много жестока по някакъв начин. А моят глас не би харесал това. Харесва ми ролята, ако бях драматична актриса, да, но трябва да ползвам моя глас. А с това трябва да внимавам.

Една от най-ярките изпълнителки на Пучини на нашето време има проста рецепта за успеха. Винаги е искала едно - това, което създава да носи знака на личната ѝ оригиналност, без обаче да изневерява на композиторите и техните партитури. Знае, че кариерата и е в етап, в който може да поеме нови посоки.

Анджела Георгиу: Върти ми се да направя опит в един различен стил музика - барока. Много бих искала да пея барок. Защото е толкова различно, а и аз винаги съм обичала този период в музиката. Има чудесни роли. А аз винаги се опитвам да правя моите решения първо интересни за мен самата и тогава за публиката.

Извън операта я вълнува политиката, обича философията, вдъхновява се от Хемингуей, обожава Мерил Стрийп. И е изгледала всички филми, номинирани за Оскар тази година.