Близки, колеги, студенти, държавни глави, политици и граждани дойдоха в Народния театър, за да отдадат последна почит на легендата на българското кино и театър Стефан Данаилов. Възпитаниците на професор Данаилов още приживе го превърнаха в легенда. Час преди поклонението се изви дълга опашка от хора. Учениците на професор Данаилов днес стояха на почетен караул до своя учител по време на сбогуването, което продължи повече от 4 часа. Мастера, както го наричаха студентите му, Ламбо, както го наричаха колеги и приятели и Серго, както го наричаха зрителите, беше изпратен с дълго нестихващи аплодисменти.

Обединяваше, без да се отрича от своите идеи. Беше велик, защото умееше да подава ръка. Стоеше високо сред звездите. Въпреки това остана близо хората. Платените семестриални такси на закъснелите студенти и въздействието на посланията са сред малкото примери за добротата на Стефан Данаилов. А днес аплодисментите, с които вървеше през живота, го изпратиха и към вечността.

Татяна Лолова, актриса: Много красиви има и много талантливи, но той е посочен. Беше с нас и мисля, че ще остане.
Славчо Пеев, актьор: Човек, който е над всичко! Над дребни неща - такъв беше Ламбо. Ламбо беше достоен, искрен.
Румен Радев, президент: Много е трудно да вкараме Стефан Данаилов в някакви рамки, за да го опишем с думи. Огромният му принос към българското кино и театър, безрезервната му любов към хората, безкрайната отдаденост на неговите ученици. За мен той беше и човешкото лице в българската политика.
Вежди Рашидов, скулптор: Изкуството е доста силно. То обединява всички. Днес ще видите един цял народ във всичките му разновидности.

Красив офицер, чаровен инструктор, изтънчен лекар, княз. Срещаме го "На всеки километър", а жените край него имат "страшни очи". Има различни лица и повече от 150 запомнящи се роли - доказателство за безспорния му талант.

Стефан Данаилов: Животът тече и минава бързо, въпросът е да има някакво съдържание в живота ти, това е много важно. И когато се наложи да се укротя и да седна тук сам, в размисли, установих, че моят живот е минал пълноценно, бил съм щастлив.
Чичо ви Ламбо си го помнете като актьор!

Искаше да не тъжим, защото е живял със смисъл. Днес не успяхме.

Марин Янев, актьор: Ще ми липсва рамото му. Той имаше рамо, което предлагаше на всеки, който има нужда.
Иван Бърнев, студент на Стефан Данаилов: Той можеше да посее любов, за да можем неговите ученици да я даряваме от сцената, от екрана.
Корнелия Нинова, председател на БСП: Той съпреживяваше болката и страданията на другите като свои.
Силвия Лулчева, актриса: Благодаря ти, че смущаващо земен оставаш завинаги толкова високо, че всички ще преминем през живота си, протегнали мечти, да те достигнем!
Татяна Лолова, актриса: Каза: "Не ме жалете, живял съм, както трябва!" Щурчо, прекрасен, талантлив, обичлив и той не е виновен, че беше толкова прекрасен. Много красиви има и много талантливи има, но той е посочен и беше с нас и мисля, че ще остане.

Марин Янев, актьор: Ще ми липсва рамото му. Той имаше рамо, което предлагаше на всеки, който имаше нужда.
Владо Пенев, актьор: Толкова земен, толкова чист по детски някакъв това е предал и на студентите си и на хората, които са били около него.Той беше бохем, обичаше живота.
Славчо Пеев, актьор: Човек, който е над всичко, над дребни неща, такъв беше Ламбо. Ламбо беше един достоен, искрен, няма думи.

© БГНЕС