Осем млади български учени посетиха Съвместния изследователски център на Европейската комисия в италианския град Испра и представиха научните си проекти. Поканата е заради Българското европредседателство. В Центъра, който прави широк спектър научни изследвания специално за нуждите на Европейската комисия вече работят 20 българи. В края на годината ще има нови конкурси за работа, от които младите ни учени могат да се възползват.

Това са Виктория, Зорница, Олга, Радостина, Николай, Иван, Станислав и Владислав. Всеки от тях работи в своя сфера на познанието. Общото- решили са да се занимават с наука въпреки трудностите в България. Номинирани са и получават покана за посещение на Съвместния изследователски център.

Чарлина Вичева, зам. генерален директор на Съвместния изследователски център: Това е една инициатива, която възникна сравнително скоро, по време на словашко председателство и това е всъщност един начин за въвличане на младите хора и особено научните работници, защото това е нашата професия, в европейските проекти.

В Испра се намира най-големият от шестте научни центъра, които са включени в Съвместния изследователски център към Европейската комисия.

Началото на центъра е през 50- те години на миналия век като ядрен център към Евратом. В началото в петте центъра се развивал само ядрен анализ с цел предотвратяване на ядрени конфликти. Двата ядрени реактора тук вече не работят. Сега ядрените науки са само 25 % от работата на Центъра, а 75 % са от всички останали области- икономика, социална политика, цифрова трансформация, околна среда, селско стопанство, рибарство, миграция, транспорт, енергетика, храни.

Чарлина Вичева, зам. генерален директор на Съвместния изследователски център: Като се започне от "лудата крава", диоксина в пилето и се стигне сега до последния много политически въпрос за двойните стандарти в храните.

И именно в тази научна среда, за да покажат какво могат дойдоха нашите млади учени. Олга е лекар-генетик, а проектът, който представи в Центъра си поставя за цел лечението на рак на пикочния мехур.

Олга Антонова, катедра по медицинска генетика към МУ, София Той е свързан с тестването на едни вещества, екстракти от охлюви и рапани, наречени хемоцианини, които живеят в България за лечение на рак на пикочен мехур, ние сме изследвали тези вещества върху клетъчни линии свързани с рак на пикочен мехур и установяваме, че те имат потенциален ефект.

В Института по физика на твърдото тяло към БАН работи Виктория Атанасова. Проектът и е свързан с използването на лазери за опазване на културното ни наследство. Премахва се корозията от откритите стари метални предмети.

Виктория Атанасова, Институт по физика на твърдото тяло, БАН: Чрез лазери можем селективно да намалим хлорната концентрация на повърхността на тези обекти така че да ги запазим за по-дълго време за изследвания, за излагане в музейни колекции и други.

Представени бяха проекти за индекс на университетите на база на иновациите им, за катализатори за метали с цел опазване на околната среда, за компютърната томография, за проектирането на стоманобетонни конструкции. Колкото до Центъра всички казват, че са впечатлени, а някои биха кандидаствали и за работа тук.

Радостина Иванова, Институт по Органична химия, БАН: Да видя лабораториите, как работят хората, какво е развитието на технологиите и мисля, че наистина ще бъде от голяма полза за моята работа и да бих работила, разбира се.

В края на годината тук ще има има специализиран конкурс за учени в различни области.


Целият репортаж за младите ни учени и лабораториите на Съвместния изследователски център на Европейската комисия в италианския град Испра можете да видите утре в Сутрешния блок на БНТ "Денят започва"!