Партия от управляваната от Индия част на Кашмир обжалва във Върховния съд решението на правителството. В петиция като мотив се изтъква, че специалният статут е даден на щата от държавата. Докато съдът решава дали да разгледа петицията, ситуацията в доскорошния автономен район сега изглежда заплетена. Българите не могат да се върнат до Шринагар, и трябва да търсят друг начин на придвижване до столицата Делхи.

Този преход в планините на Кашмир се оказва по-различен от обичайните.

Иван: Направи ни впечатление, че горе в планината, макар да очаквахме много туристи, нямаше абсолютно никакви. И слизайки долу в долината на пътя, сe оказа, че има само военни камиони и няма никакви други цивилни коли. Като попитахме местните, шофьорът, който дойде да ни вземе от Шринагар, ни каза, че има военно положение в града. Под военно положение може да се разбира, че няма никакви цивилни по улицата. Забранено е да се излиза, освен по двама. За вечерен час не знам, но всички магазини са затворени, пълно мъртвило.

Явно хората възприемат като военно положение строгия полицейски час, който беше въведен за неопределено време в индийски Кашмир. Регионът е напълно изолиран.


Иван: Няма интернет, няма никакви комуникации. Всичко е спряло.Не се страхуваме, не е агресивна обстановката. Просто е малко странно, особено за българи, които не сме виждали такава ситуация. Местните жители нямат реална представа за събитията. Те изобщо не са информирани, понеже няма нито телевизия, нито вестници, нито интернет. И всичко се приказва от уста на уста.

Групата минава през много контролни пунктове по пътищата, установени от военните.

Иван: Отнасят се с уважение към нас. Проверяват ни паспортите. Записват ни и нищо повече. Ние си имаме местни водачи и се чувстваме достатъчно сигурно в тази обстановка.

Накрая се оказва, че нашите сънародници не могат да се върнат в Шринагар, откъдето е трябвало да летят за Делхи и оттам за България. Налага се да търсят друго летище за прибиране у дома.