Простихме се с емблематичния спортен журналист Радослав Янкулов. Църквата "Свети Седмочисленици" не успя да побере всички близки, приятели и колеги, които дойдоха да го изпратят. Радослав Янкулов ни напусна на 5 май, но ще остане сред нас със спомена за енергията, отзивчивостта и позитивизма си.

Люба Пашова, журналист: Радко беше един от хората, които ми подадоха ръка. Научил ме е на страшно много неща. Със страшна лекота се общуваше с него и на толкова много млади хора той даваше път, защото думата "не" му беше безкрайно непозната.
Славчо Пеев, актьор: Той гореше в работата. Да го видиш да ходи така нормално, това беше почти невъзможно.
Александър Велев, генерален директор на БНР: Беше един от емблематичните гласове на спортната редакция, където водеше всички възможни предавания и имаше страхотен диалог със слушателите.
Весела Лечева, спортист: Запомнили сме го като човек, който винаги даваше опора и подкрепа. Винаги сме се нуждаели от неговата усмивка и позитивно настроение към живота.
Иван Тенев, журналист и текстописец: Той беше приятел на всички от гилдията. Беше приятел на всички българи - с гласа си, със своята компетентност и с голямото си сърце.
© БГНЕС