Борбите и изпитанията за българите в Македония започват след Освобождението, което честваме на 3 март.За този процес във Воденската епархия разказват Весела Смилец и оператора Добролюб Илиев. В репортажа, излъчен в сутрешния блок "Денят започва", са използвани документи на Агенция "Архиви" и снимки от потомък на воденския род Занешеви.

Само дни след Берлинския конгрес, който слага кръст на Сан-Стефанска България българите във Вардарска и Егейска Македония тръгват да пишат апели и прошения, в които настояват да се присъединят към българската етническа общност, част от която са в рамките на Българската Екзархия.

Площад "Баба Неделя" в София e неречeн на Неделя Петкова, народна учителка, родом от Сопот. Заедно с дъщеря си Станислава Караиванова основават начални училища в свободното българско Княжество, в автономната Източна Румелия и Македония, която остава турска провинция след Берлинския конгрeс. В спомените си и двете разказват за постоянното интерниране на български учители в Македония по гръкомански интриги, както пише Станислава за дните прекарани във Воден или Едеса в днешна Гърция.

Станислава Караиванова: Макар да няма във Воден нито един грък, имаше много гъркомани, понеже Патриаршията бе успяла да им основе гръцки две училища - мъжко и девическо. Затова гъркоманите се здраво заeха да затворят нашите училища и почнаха да правят интриги против учителя Македонский, че бил комита и дошъл във Воден с цел да повдигне въстание. Турското правителство - каймаканина, без да изпита за поведението и действията на Димитър Македонский, след 6-дневното му учителстване, го интернира. А децата остана да обучавам аз. След две седмици дойде друг учител, когото постигна същата участ.

- Може би тук историята все още не така добре разгледана, защото първите години след Освобождението на Княжество България са много пагубни за особено за тази част, която остава доста на юг към Солун за българите, - казва Елена Бугарчева от Македонския научен институт. - Там гъркоманите както и самата османска власт предприемат гонения. Почти всичко създадено, което са направили по време на нашето Възраждане българските учители и свещеници и българската Екзархия, те се опитват да го унищожат.

В средата на 19 в. Воден е със смесено население, което в основната си част се състои от българи. А според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в града живеят 7 000 българи, 4 000 турци, 30 власи и 40 цигани. Тук борбата за българска църковна независимост започва в началото на 60-те години и е последователна до 1913 година, когато Южна Македония е дадена на Кралство Гърция. В града действа училищно-църковна община, начело на която са местни първенци. Воденски делегати участват в първия български църковно-народен събор в Цариград. Воденски общинари подписват Мемоара на българските общини в Македония, с който те се обръщат към солунските консули да се застъпят пред съответните правителства за българската кауза. Иска се и международна анкетна комисия.

- Има построени църкви православни, но в тях се чете на гръцки и когато Екзархията е провъзгласена има решение тези при наличието на желание да се чете на български да се ползва черквата и от българи. И това е една непрекъсната разправия на българите пред османската власт за издаване съответно на такива заповеди, в които да се разреши от самата османската власт - примерно, 2 недели да се пее на гръцки, две недели на български или две на гръцки, една на български и съответно това поражда недоразумение, даже кавги, стига се до бой, разказва Елена Бугарчева от Македонския научен институт.

До бой се стигнало и във Воден на празника "Св. Константин и Елена", когато воденчани решили в гръцката черква "Св. Врач" да се служи на български и я превзели.

Станислава Караиванова: Храбрите и безстрашни Чамови, Божков и Занешеви отвориха черквата „Св. Врач” и влязоха със свещеника, който веднага почна бож[ията] литургия. След него аз с учениците и по-видните граждани българи.....Гъркоманите известени за това веднага отиват и съобщават на каймакамина, че сме им взели черквата и ще правим въстание. ...влиза каймакама с няколко души стражари и извикват "Излезте навън!" Но старият Занеш каза: „Ефендим, като си свършим молебена ще излезем всички”. Тогава стражарите по заповед на каймакама почнаха да бият наред българите, главите им изпочупиха, кървове потекоха...аз поведох децата из олтарната врата и излязохме на улицата.

И преди Освобождението, и след това тези неща продължават. Те са описани и от дъщерята на баба Неделя Петкова и от много други учители. преди Балканските войни българите всъщност са доказали себе си и имат едно много добре установено училищно и просветно дело. И документите на Българската екзархия абсолютно доказват това. В тази борба всеки доказва своята етническа принадлежност и тежест в бурните години на катастрофи и преселение. През 1913 г. по време на Междусъюзническата война управляващият воденската епархия протойерей Тома пише до българския екзарх Йосиф как войска, жандари и жандармерия с готови заявления в ръка вървяли от село на село да заставят българите със заплашвания и побои да се откажат от ведомството на българската екзархия и да припознаят гръцката Патриаршия. Воденската българска община е разтурена, тръгва бежанският поток. Съвсем нови документи, описани в архива показват как българите са се пръснали в пределите на Стара България, Русия и Америка.