И хорото успя да ни раздели. Създадено като акт на общение между хората, танц натоварен с ритуалност, обредност и истории от живота на нашите предци, в който хващаме за ръка ближните си. Общението, в което приемаме, че само един води хорото. Леденото мъжко хоро в Калофер обаче, успя да раздели града на две. Идеята на кмета Румен Стоянов, мъжкото хоро на Калофер да стане част от класацията на ЮНЕСКО за опазване на световното-културно историческо наследство, бързо беше помрачена.

Директорката на регионалния музей в града се обяви против кандидатурата с мотива, че традицията е едва на 20-30 години и не е част от реалната история на Калофер и отбелязването на празника. Според Ася Николова това е грубо редактиране на историческата справедливост и истина.

Със сигурност голяма част от хората, които и тази година се впуснаха в изпълнението на ритуала, и за миг не са се замисляли за смисъла на Богоявление и традициите, свързани с него. Хвърлянето на Христовия кръст във водата всъщност е нейното освещаване. Препратка, която ни връща две хилядолетия назад във времето, когато Господният син - Иисус Христос приема своето кръщение. Акт, който се превръща в основа на Християнството и разбираното за триединството на Бог - Отец, Дух и Син.

Единството за нас българите, като че ли и този път остана само претекст за поредното необосновано съперничеството. Дори и за родните медии, които би трябвало да са очите на милионите зрители пред екрана. Надпревара за това кой репортер първи ще влезе в реката, кой най-добре ще покаже хвърлянето на кръста, кой най-дълго ще участва в ритуала, предназначен иначе само за коренните жители на градчето.

За поредна година нашият екип избра да бъде наблюдател. Като такъв, отново ми направи силно впечатление, че калоферци са единствените у нас, за които на Богоявление не е важно кой точно ще хване кръста. Той винаги се предава на най-малкия участник в хорото. Тази година това беше едногодишният Никола от Бургас, който се родил след множество молитви на неговите родители. Обрекли се, ако бъдат дарени с дете, да го потопят в името на Бог в ледените води на Тунджа. Така и стана.

В този спор последната дума ще има ЮНЕСКО. Дано нашите неразбирателства не се окажат решаващи за "чуждото мнение" и този път.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Благой Цицелков


Честно казано!

12.10.2017


Хипноза, която прилича на секта... Как една игра (п)обърка млади и стари?

20.07.2016


Ако не свети, не е паметник!

13.02.2016


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019, Костадин Филипов


Реквием за един успех

02.11.2019, Костадин Филипов


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019, Костадин Филипов


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 21:15, 17 ноември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----