Бюджет 2020 предвижда 10% ръст на заплати, повече пари за здраве и образование

Синдикатите и работодателите подкрепиха различни части на бюджетите и отхвърлиха други. От бизнеса поискаха повече буфери с оглед на очаквания икономически застой в световен мащаб, поискаха и стипендии за специалностите, в които ще има недостиг на работна ръка. Синдикатите от своя страна смятат увеличението на доходите за недостатъчно и настояват за данъчна реформа.Но какво всъщност предвижда бюджета:

Увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 10%, на учителите и останалия педагогически персонал с 17 на сто , минималната работна заплата ще стане 610 лева от първия януари. Целта е и средната заплата да достигне до 1400 лева.

Догодина за образование са предвидени над 610 млн. лева повече, като половината от тях са предназначени за увеличението на заплатите на учителите, които до две години трябва да се удвоят в сравнение с 2017 г.

За отбрана са предвидени над 1 млрд. и 900 млн. лева като България все повече се доближава до изискваният на нато за отбрана да отидат 2% от БВП на страната.

Почти половин милиард лева допълнително са отделени за здравеопазване догодина. Над половината ще отидат към бюджета на здравната каса, 10 млн. за спешна помощ и 30 млн. за нова детска болница

Приходите и разходите в бюджета са изравнени, за да бъде той балансиран. през него тази година ще бъдат преразпределени близо 37% от БВП на страната.

Финансовият министър Владислав Горанов определи новият държавен бюджет като бюджет без изненади, чийто приходи и разходи са равни, и който разполага с достатъчно буфери за компенсация при промяна на икономическата среда.

Владислав Горанов, министър на финансите: Естествено, съвършен бюджет, който да е безкритичен, не съществува. Този, който предлагам за 2020 г., осигурява достатъчно ресурс за изпълнение на основните функции на държавата, а от моите колеги министри и от всички държавни органи зависи доколко тези функции ще бъдат изпълнявани.

Работодателските организации приеха като цяло държавния бюджет, но категорично отхвърлиха този на социалното осигуряване и на здравната каса. Бюджетът на социалното осигуряване предвижда замразяването на този вид плащания - за безработица, за майчиство и начина по който се изплащат болничните. Според бизнеса, това не стимулира хората да работят, а напротив създава предпоставки за злоупотреби. Сериозна критика получи и здравния бюджет.

Васил Велев, председател на АИКБ: Трябва ударението да е здравната превенция, така че хората да не се разболяват, да се хващат в много ранен стадии заболяванията, така че да не се налага след това скъпо и неефективно закъсняло лечение. При нас системата е такава, че икономическите агенти в здравеопазването печелят когато хората са болни и когато имат нужда от скъпи лекарства, а не когато хората не се разболяват.

Синдикатите от своя страна подкрепиха увеличението на минималната работна заплата, но го разкритикуваха като недостатъчно. По данни на КНСБ близо 1,5 милиона души у нас са именно на минимално заплащане. Синдикатите не се съгласиха със замразяването на повечето социални плащания.

Ваня Григорова, КТ Подкрепа: Не прозираме решение на ниското заплащане на нощен труд, не са заложени средства за това, беше зададен въпрос от страна на подкрепа, смятат ли да увеличат по някакъв начин тези мизерни доплащания от 25 стотинки на час нощен труд, отговор не получихме.

Замразяването на социалните плащания в частта му чрез тях да се насърчава раждаемостта коментира и финансовия министър.

Владислав Горанов: Дебатът за демографската политика не трябва да се свежда до даването на пари, тъй като концептуално нито едно дете не трябва да бъде раждано заради икономически стимули.

Утре трите бюджета ще бъдат гласувани от Министерския съвет и внесени в Народното събрание.

След обсъждането на бюджета за следващата година финансовият министър каза, че се очаква България да влезе в чакалнята на Еврозоната до края на април.