От години търговски център в Пловдив, в който има разкрита археология - фрагменти от античния стадион на Филипопол, остава недостъпен за пловдивчани и гостите на града. Какви са причините за това и кои са възможните решения - вижте в рубриката "Частен случай".

Пловдив

Античният стадион е изграден в началото на втори век при император Адриан. Разположен е в северния край на Филипопол между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе. Съоръжението e събирало около 30 000 зрители. Обявен е за национална културна ценност през 1995 г.

95% от стадиона остава скрит под съвременната главна улица на Пловдив. Затова при всеки опит за реконструкция на съществуващите сгради всички институции, които следят за опазване на историческото ни наследство, са особено бдителни.

За разлика от случаите на унищожени паметници на културата бившият магазин "Нармаг" е пример как трябва да се съхранява историческата памет. Когато го придобиват през 2004 г. двамата австрийски инвеститори - Карл Полцхофер и инж. Рудолф Лайтнер са готови за предизвикателството, защото имат опит от реконструкцията на подобни обекти в Грац, Австрия. Те влагат собствени средства в размер на един милион евро за консервиране и експониране на археологията.

Арх. Радка Стефанова: Тук имаме два паметника - паметник от национално значение, това е този сегмент от античния стадион от Филипопол и другото е сградите, които са част от ансамбъла на Пловдив Филипополис - Тримонциум.

При строителството на новата сграда на 7 метра под земното ниво археолозите разкриват 6 реда седалки, части от римския водопровод, по ортостата се четат гръцки надписи, свидетелство, че градските първенци са имали запазени места.

Мая Мартинова - археолог: Античният строител е изградил едни чудесни арки ....от големи пясъчникови квадри, които са без никаква спойка и върху тези арки е създаден един изкуствен наклон, върху който са поставени седалките на стадиона от гледна точка на процедурата за археологическо проучване и извършване на консервационно-реставрационни дейности законът беше спазен пунктуално.
Арх. Румяна Стефанова: Ние когато проектирахме, така бяха разместени нивата, че да може да се получи един пробив от горе до долу навсякъде да присъства археологията, сега точно около този отвор има щендери и трябва човек да е информиран , за да може да си пробие път до щендерите и да отиде да види нещо долу.

През 2015 г. собствениците подписват мемурандум за сътрудничество с община Пловдив, но 4 години по-късно находките остават по-скоро частни отколото публични.

Според закона за културното наследство и наредбата за експониране на културни ценности, публичен достъп до експонирана археологическа национално-културна ценност, когато е разположена в имот - частна собственост, се осъществява след съгласие на собственика на имота и при спазване на предписанията за нейното опазване.

Димитър Кацарски, зам.-кмет на Пловдив: Проблемът възниква от това, че тук са преплетени трите основни вида собствености, които нашия закон разрешава - общинска държавна и честна собственост, тогава не можахме да стигнем до някакво споразумение, юристите ни бяха много предпазливи, нямахме опит в тази насока и сумите, които бяха определили от собствениците, ни се видяха доста високи над възможностите на общината за онзи момент.

Без резултат останаха нашите опити да получим коментар по темата от австрийския собственик на сградата и неговия представител Ива Шишкова. Беше ни отказано да снимаме в търговския център, а кадрите които виждате в репортажа са от 2017 г., когато обектът беше отличен с награда "Пловдив" за архитектура.

По информация на заместник кмета Димитър Кацарски наемът, който собственикът е искал от общината, е един милион лева за достъп и поддръжка на археологията. Така заради липсата на регламентирано споразумение между засегнатите страни, губи целия град.

Арх. Стефанова: След като е свършено най-тежкото, а твърдя, че най-тежкото беше свършено, оттук нататък каквито и да са проблемите трябваше да бъдат решени.
Димитър Кацарски, зам.-кмет на Пловдив: Не съм го забравил този случай от момента, в който за първи път видях как изглеждат разкопките там.
Евелина Здравкова: Длъжни сме да ги показваме и с това си лице да се представяме пред света.
Илия Илиев, екскурзовод: Общината би могла да опита, комбинацията модерно и антично е нещо, което върви в Пловдив.

И кога ако не през 2019 г. туристите от цял свят да видят скритото богатство на Пловдив и България? Може би отново е време разговорите между тримата собственици на бившия магазин "Нармаг" - държавата, общината и австрийският предприемач, да се подновят. Икономическите показатели на града също предполагат повече инвестиции за управление, опазване и поддържане на паметниците на културата.