Защо в Германия с ампутиран крак можеш да бъдеш професионален шофьор, а в България - не? Десетки хора с ампутации у нас са принудени да крият от държавата, че имат увреждане и на практика работят нелегално. Остаряла ли е нормативната уредба, отговорите търси Мая Димитрова.

Ангел Иванов, гр. Велико Търново: Нямал съм право да шофирам. Защо трябва да ти отнемат това право, след като хората са го измислили и за такива като мене.

Представете си, че сте шофьор на тежкотоварен автомобил. Това работите. При инцидент губите един от пръстите си. Според нормативната уредба у нас веднага следва да ви бъде отнета професионалната шофьорска книжка и така губите работата си. У нас, но не и в Европа.

Юлиян Кръстев, шофьор на 40-тонен камион в Германия: Къде ви намираме в момента? - В момента си затварям брезента, току-що ме натовариха и след мъничко ще трябва да потеглям. Аз се намирам в Германия.

Юлиан губи крака си в България. Скоро разбира, че е загубил много повече.

Юлиян Кръстев, шофьор на 40-тонен камион в Германия: Поискаха 3000 лева да им дам рушвет, да ми извадят медицинско за 6 месеца, казах им, че няма как да се случи.

"Забранено" пише в наредбата срещу желанието му да работи като професионален шофьор. И той просто скрива от държавата факта, че има увреждане. Както много други като него.

Юлиян Кръстев, шофьор на 40-тонен камион в Германия: Работих първо като шофьор на маршрутно такси в София, след инцидента това ми беше първата работа.
Ангел Иванов, гр. Велико Търново: Продължих си старата работа да си работя, карах Пътна помощ.
д-р Даниела Данчева - Асоциация на шофьорите инвалиди: В Благоевград имаме един пациент, който работи нелегално като шофьор на такси. А ги е показал на работодателя документите от ТЕЛК-а, а веднага са го уволнили.
Ангел Иванов - гр. Велико Търново: Не знам коя инстанция беше, искаха да правят на шефа ми акт, от 5 до 20 хиляди лева, защото ме е назначил шофьор. И се наложи да напусна работа. Половин година се чудех какво да правя, какво да работя, защото където да отида да питам за работа, всеки казва, че не може да ме вземе на работа, защото съм инвалид.

Държавата от години пасивно наблюдава. Отхвърля ги с лека ръка. Като чуждо тяло.

д-р Даниела Данчева - Асоциация на шофьорите инвалиди: Нормативната уредба не е остаряла, тя е допотопна.

Наредба 3 определя изискванията за физическа годност към водачите.

д-р Даниела Данчева - Асоциация на шофьорите инвалиди: Тя се копипейства може би от средата на миналия век.

Попитахме защо, но не получихме конкретен отговор. Защо при ампутация е забранено притежанието на категория С? Пишело го в наредбата, затова. Точка.

Венцеслав Тодоров - гр. Ямбол: Системата в България е такава, че ме принуждава да емигрирам, да ходя в Германия или в Словакия да стана там шофьор на камион.
Ангел Иванов - гр. ВеликоТърново: Аз не виждам и смисъл защо трябва да ми вземат книжката, след като мога да се справям.


"Частен случай": Възможна схема на данъчна измама в особено големи размери

"Частен случай": Възможна схема на данъчна измама в особено големи размери

"Вратите, за които всички говорят". Така се рекламира фирмата, от която едно столично семейство си поръчва входна врата. И наистина, оттогава не са сп...

За да получат изобщо книжка, хората с увреждания трябва да бъдат освидетелствани от транспортна лекарска комисия. ТОЛЕК. На територията на цялата страна има четири комисии. Къде се намират те - министерствата на транспорта и здравеопазването имат известни разминавания. Комисията във Варна според здравното ведомство работи, а според транспортното предстои тепърва да бъде сформирана по някое време догодина. Фактът обаче, че само в четири града има такава структура създава огромни проблеми. Всъщност дискриминира.

д-р Даниела Данчева - Асоциация на шофьорите инвалиди: Той е примерно от Варна - трябва да отиде в Пловдив, Горна Оряховица или София. Скоро имах една пациентка от Габрово, на инвалидна количка. Тя тепърва искаше да се явява да взима книжка. Най-близкото беше в Пловдив. Голяма мъка.
Полина Дудова-Цоцова - гр. София: Винаги ми е било мечта да карам кола. От 2000-та, откакто съм навършила 18 години, всеки път получавам отказ. 2009 година за първи път ми се издава документ, който ми разрешава да карам категория Б. Една година ми важи документа.

Европейска директива от 2006 година дава право на страната ни да приеме правила, които позволяват при случаи като този на Полина и Ангел ампутация на крайник, която не подлежи на развитие, срокът на шофьорската книжка да бъде като на обикновените до 10 години. Сега е до пет.

д-р Даниела Данчева - Асоциация на шофьорите инвалиди: Даже тези пет години не са задължителни. Индивидуално, както те гледа колко пари може да му дадеш и колко не можеш да му дадеш ще реши една или две или пет години.
Ангел Иванов- гр. Велико Търново: Няма как да ми поникне крак, не съм чувал досега да се е случвало това нещо.
Полина Дудова-Цоцова - гр. София: Вече не бях на 18, бях по пораснала, малко по-смела и просто му показах ТЕЛК-а и го попитах дали смята, че за една година се очаква да ми порасне ръка.

Оценката дали един човек с ампутация може да управлява автомобил е индивидуална. Попитахме министерство на здравеопазването къде са указани конкретните критерии за вземането на подобни решения. Не получихме отговор. Единственият текст в наредбата е твърде общ.

д-р Даниела Данчева - Асоциация на шофьорите инвалиди: Индивидуална преценка, както се досещате, предполага пълен субективизъм. Няма строги ясни критерии.

Евродирективата не забранява издаване на свидетелство за управление категория С или Д на хора с ампутация. Казаха ни го и от Европейската комисия. Затова Юлиян кара спокойно камиона си в Германия. Затова искахме да разберем каква е логиката у нас наредбата да казва „забранено".


"Частен случай" отново в ефира на БНТ - "Жертва на имотна измама"

"Частен случай" отново в ефира на БНТ - "Жертва на имотна измама"

След 4-годишно прекъсване в ефира на БНТ отново стартира рубриката "Частен случай". Всяка неделя след сутрешните новини ще представяме различни казуси...

И министерство на здравеопазването, и министерство на транспорта отказаха разговор пред камерата. И държавата продължава пасивно да наблюдава, както е било и досега.

Златка Атанасова - гр. София: Първият месец, в който нямах протеза бях навъртяла 2 000 км, не мога да си представя живота без да шофирам. Трябва да спра да работя, да си водя децата на училище.
Полина Дудова-Цоцова - гр. София: Нараняваме това, че на нас гледат като на втора ръка и ако може да не караме коли, ако може да не сме сред тези хора, ако може да сме скрити. Нараняваме, че с мен не се държат така, както с пълноценен човек.
Ангел Иванов - гр. Велико Търново: Лесно няма никъде, но след като искаш да работиш, работиш, но държавата те спира.
Венцеслав Тодоров - гр. Ямбол: Системата е такава тука.
Полина Дудова-Цоцова - гр. София: Хората правят системата.
Юлиян Кръстев, шофьор на 40-тонен камион в Германия: Продължавам да работя. В Германия обаче. Без проблем. Тази процедура, цялата, изтрая 10 минути - да ми кажат, че мога да работя като професионален шофьор.