Франция преживява "черен вторник" заради мащабна 48-часова железопътна стачка. Започнала по призива на четирите основни профсъюза, тя ще продължи три месеца, през които хаосът в ж.п. транспорта ще се подновява през пет дни. Сравняват я с война на железниците срещу правителството заради намерения за радикали реформи в държавните железници. За четвърти ден продължава и стачката в Ер Франс с искане за по-високи заплати. Една четвърт от полетите на авиокомпанията са отменени.

Железопътните линии пустеят, гарите са претъпкани, информационните табла сбито побират оскъдния трафик за деня, който на някои места е нулев. Първият ден от стачната кампания окриля синдикатите и видимо изнервя пътниците.

Стачкуват 3/4 от машинистите и над 1/3 от служителите в цялата френска жп компания. Движат се едва 12 % от бързоскоростните влакове и около 1/5 за обикновените вътрешни линии. Автомобилът замества влака, което е видно от 400-километровите задръствания сутринта около Париж. Неотказалите се да се борят със ситуацията чакат с часове на кейовете.

Азиза Фльорис: Това е катастрофално. Трябва нещо да се направи, ние сме потърпевшите, а не сме направили нищо. Трябва да отидем на работа като всеки друг. Бях в добро настроение сутринта, но сега... Трябваше да видите какво се случи във влака. Някои хора се почувстваха зле, жени плачеха, деца. това не е нормално.
Флорънс Даниел: Спирахме на всяка спирка, няма директни влакове, на един пътник му стана лошо.

Следобед железничарите изляха и на митинг в Париж гнева си срещу реформата на президента Макрон, която предвижда промяна в 80-годишния им привилегирован статут и преобразуването на компанията им в анонимно дружество с държавен капитал. Макар и готово да преговаря за детайлите, правителството остава непреклонно пред натиска, както личи от думите на министъра на транспорта Елизабет Борн.

Елизабет Борн, министър на транспорта на Франция: Тази реформа е нужна за пътуващите, за железопътната компания, за служителите. Така, че трябва да бъде завършена като се вслушваме един в друг и комуникираме правилно.

Правителството разчита на битката за общественото мнение, но ако досега защитниците на реформата имат лека преднина, подкрепящите стачката стават все повече.