Незрящи хора предлагат интересен социален експеримент - диалози на тъмно, или опит за зрящите да се справят без светлина.

Идеята за диалозите на тъмно тръгва от Германия, където са образец на социално предприемачество.

Може ли един час в пълен мрак да промени коренно представите ни? Разказва Мария Чернева.

Никой не знае какво да очаква в тъмното. Но експериментът вече е започнал - налага се всеки да се довери на друг. И да съблече високомерието си.

От коя посока идва гласа, къде са стените, що за препятствие е това - всеки е наострил сетивата си, всеки научава нещо за себе си. Тъмнината забавя хода на времето,отваря други пространства. Едни усещат страх, други свобода, а трети - възхищение. За невероятните способности на незрящите да се ориентират, да виждат в тъмното.

- Кое е нещото което научихте

Даниела Димитрова - директор в "Социално предприятие диалози в тъмното": Задачките са прости, но уроците не са - да слушаш, да усещаш, да мислиш. В тъмното суетата е излишна и всички изглеждат равни.

Иван Янев - Федерация "Спорт за пора със зрителни увреждания": Напрактика ти влизаш в един друг свят, който обаче е възможен и много хора, които са съжалявали преди това незрящите разбират, всъщност че тези незрящи нямат нужда от съжаление, а имат нужда от едно нормално отношение.

Всички питали - как се справяте, като не виждате? Един час в абсолютен мрак е достатъчен, за да прогледнеш за нужните умения - общителност, целенасоченост, доверие, справяне с кризи, висок дух. Достойни за възхищение, а не аз съжаление.