След 68-годишно прекъсване Димитровград в Сърбия получи официално старото са наименование - Цариброд. Сръбският град, населен предимно с етнически българи, вече има две имена - Димитровград на сръбски и Цариброд на български. Българите в западната ни съседка вече могат да се вписват в гражданските регистри и с българските си фамилии.

След 2-годишни дипломатически усилия и преговори между България и Сърбия - така се стигна дотук.

Темата за употребата на имената на нашите сънародници и правото да се вписват в регистрите с българските си окончания, повдигнаха бившият председател на парламента Димитър Главчев през 2017 г., вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и не на последно място президентът Румен Радев при посещението му именно в Цариброд през юни миналата година, когато се срещна със сръбския си колега Александър Вучич.

Днес беше разяснено как нашите сънародници могат да променят имената си в регистрите, а на официална церемония беше сменена и табелата на общината, улиците също получават двойно изписване - на сръбски и български.

И премиерът Бойко Борисов, който вчера получи най-висшето държавно отличие на Сърбия - "Орденът на Републиката", подчерта колко усилия са положени, за да се стигне дотук.

Димитровград прие и първото си име - Цариброд. И двете ще бъдат в употреба и с еднаква правна сила.

Радко Влайков, посланик на България в Сърбия: По-добре късно, отколкото никога. Мисля, че днешното събитие е едно прекрасно начало и за по-натам да бъдат решавани конкретни въпроси на българското национално малцинство.

Ивана Давидков е родом от Цариброд, преподава българска филология в Белград и се надява, че вече може да стане Давидкова.

Ивана Давидков, преподавател по българска филология: Всичките тези права на националното малцинство: изучаване на български език, български паралелки, вписването на имената, смяната на името на града, което всъщност си е Цариброд и никога не е преставало да бъде - аз съм много щастлива, че това се случи най-накрая.

Промяната в "Закона за гражданската регистрация" разреши всички етнически българи да се вписват в регистрите с фамилните си имена с български окончания.

Андрей Ковачев, член на президентството на ЕП: Трябва да възстановим историческата справедливост, трябва да има препитание за хората, които живеят тук, младите хора да могат да се обучават на майчин език, на български език, да има достатъчно много учебници, паралелки с деца с млади българчета, които са в Босилеград и в Цариброд.

Сръбската си лична карта веднага ще промени и Злата Шукарев.

Злата Шукарев, българка от Цариброд: Ще си променя името, понеже аз с години наред подписвах с Шукарева, а не Шукарев. Аз се затова и борих толкова години.

За сръбските власти разширяването правата на българското малцинство е още една стъпка към по-добри съседски отношения и Европейския съюз.

Владица Димитров, кмет на Димитровград/Цариброд - Всеки, който иска да назовава града - Димитровград. Който не иска - може да го назовава Цариброд. Това е компромисно решение. Сърбия пази езика, традициите и културата на малцинствата, както е разписано в нашата Конституция.
Д-р Иван Бошняк, държавен секретар в Министерството на държавната администрация и местно самоуправление: В Сърбия имаме 22 национални съвета на малцинствата, които решават въпроси в образованието, официалната употреба на езиците и исканията на малцинствата. Такива съвети имат румънското малцинство на север, бошняците на запад, българите на изток.

Градът, в който половината жители се самоопределят като българи, има и много улици с български имена и паметник на Апостола на свободата Васил Левски.