"Обществената мисия на БНТ": Поглед в бъдещето

Повече телевизия, по-малко пари - такава е картината през последните 10 години. Производството на БНТ се е увеличило, а субсидията е намаляла. На този фон задълженията на обществената медия до края на 2019 г. се очаква да достигнат до 43,5 милиона лева. Най-много пари БНТ дължи за разпространение на програмата - почти половината от дефицита.

Емил Кошлуков, генерален директор на БНТ: Общият дефицит (говоря за Бюджет 2020 и ви казвам какво ще бъде 2020-та положението) - 71 милиона лева. Ние нямаме толкова субсидия. Всичките пари, които ги дава правителството, ако ги дадем само да оправим дълговете, ние не можем да си платим дълговете. Журналистите взимат в някои случаи в пъти по-малко от тези в конкурентните медии, което сами разбирате, че предизвиква изтичане на талант и качество.

Въпросът за най-добрия модел за финансиране на обществените медии остава нерешен.

Бетина Жотева, член на СЕМ: Ние трябва да предложим на финансовото министерство няколко варианта. Единият - най-чистият, най-хубавият вариант, е процент от БВП. Това дава независимост на ръководството на телевизията.

Мартин Захариев, член на обществения съвет на БНТ: Всеки българин грубо плаща около 10 лева за съществуването на БНТ.

Антон Кутев, депутат от БСП за България: Да се въведе най-накрая Фонд "Радио и телевизия", който го имаме от 20 години в Закона. Само че не да се финансира през такси и през данъци, а да се финансира през бюджета, което пак е данъчно финансиране, но по друг начин събрано.

Тома Биков, депутат от ГЕРБ: Можем ли в закона да дефинираме перата от бюджета на телевизията? Например, казваме публицистиката е едно от най-важните неща за една обществена телевизия. Може ли в закона да запишем, че 8 % от бюджета на телевизията отиват за публицистика например.

Дългоочакваната стъпка - преразглеждане на остарелия Закон за радиото и телевизията, вече е факт.

Диана Саватева, заместник-председател на комисията по култура и медии в НС: Ще бъде формирана една експертна група, която да направи цялостен преглед на Закона за телевизия и радио и да излезе с конкретни предложения за промени.

Сега остава да се вземат краткосрочни решения - за разрешаване на настоящата финансова ситуация в телевизията, но и дългосрочни - какъв механизъм за финансиране да се използва, така че да не се стига до нови дефицити, по-големи от държавната субсидия.