Е, вече съм на път да поема риска да си спечеля недоверието на моите читатели, след като и този път ще пренебрегна бурните теми на политическото ежедневие - и българско, и регионално. Но бурните теми за това са бурни, защото медиите ги чоплят отвсякъде предлагайки на публиката различни гледни точки и позиции.

Но пък аз и този път предпочитам да се взра в една наглед странична, ама за мене и за един кръг хора около мене, твърде близка тема. На това място също сме я разчепквали, когато се е налагало. Само че сега поводът е приятен, въпреки че става дума за покойник. Вярно, скъп на сърцата ни човек, но покойник. Но и в тази тъжна реалност има нещо хубаво - правителството в сряда взе решение да предложи на президента да награди посмъртно Панде Ефтимов от Скопие с високото държавно отличие орден „Стара планина” - втора степен заради заслугите му за съхраняване на българщината в Македония и заради ролята му за откриване и запазване на войнишките паметници от времето на Първата световна война на територията на днешна Македония. И заради много други неща...

Сега думата ще има президентът Румен Радев. Но той, доколкото знам, вече е готов с решението да подкрепи предложението на правителството. Нещо повече, умува се кога и къде да стане връчването на отличието на синовете на Панде - Наум и Климент. Никак не е лоша идеята, която бившият български посланик в Скопие генерал Михо Михов, приятел и съратник на Панде Ефтимов в търсенето на войнишките паметници в зоната на „Македонския фронт” от преди век. Генералът, с когото Панде извървя пеша десетки, а може би и стотици километри по планините, предлага връчването на отличието да стане на 6 май тази година, когато се предполага, че президентът Радев заедно със своя македонски колега Георге Иванов ще бъдат на българските военни гробища в Ново село, близо до българо-македонската граница. Никак няма да е трудно Наум и Климент да се организират и да отидат там от Скопие, за да получат отличието, а церемонията да се превърне в признание за делото на техния баща, което той защитаваше и се бореше през целия си живот.

Хубава идея, мисля си. Не си спомням обаче как и къде точно ни хрумна идеята да предложим Панде за посмъртно високо българско отличие. Може би съм бил аз, може би е бил председателят на Македонския научен институт доц.Александър Гребенаров, може би е бил някой друг. В крайна сметка няма и толкова значение. Направихме консултации за процедурите, оказа се, че дори и да искаме, си има правила, които трябва да се спазват. Успоредно с това решихме, че трябва да посветим една вечер на Панде Ефтимов, на която да съберем всички негови приятели, познати и съмишленици. Така и стана.

На 18 декември миналата година препълнихме залата в Централния военен клуб, показахме кадри от всички документални филми, които можахме да открием в БНТ с участието на Панде - мои, на Горан Благоев, на Ралица Димитрова. Говориха повече от десет човека - бивши български посланици в Скопие, професори, научни работници, журналисти. Бяха дошли хора и от Скопие, сегашният ни посланик там Иван Петков изпрати специално послание, което прочетохме. Предложихме на присъстващите да съберем техните подписи като своеобразен инициативен комитет за това Панде да бъде отличен посмъртно с висок български орден.

Всички без изключение - над 120 човека, веднага се съгласиха и подкрепиха идеята чрез подписа си. След това стана по-лесно - в Македонския научен институт подготвихме писмо със съответното предложение, придружено с подписите на инициаторите и го адресирахме до министъра на отбраната и вицепремиер Красимир Каракачанов. Така трябвало според процедурата - институция като Министерството на отбраната, на основата на предложението на инициативния комитет да го внесе в правителството. И онзи ден идеята намери своя почти окончателен вид. Как да не сме доволни, лично аз - също.

Междувременно стана ясно, че синовете на Панде са помолили да им пратим запис с вечерта, посветена на баща им. Направихме ги, един диск не стигна, та прехвърлихме записа на два. Носех си със себе си непрекъснато, търсейки възможност да ги пратя на Наум. Така възможност се откри с посещението на президента Радев в Скопие. Дадох ги на посланик Иван Петков с молба да ги предаде на синовете на Панде. Посланикът ги прие, каза, че преди да ги връчи ще направи запис на вечерта и за нуждите на посолството, и че чак тогава ще позвъни на Наум да дойде да ги вземе... Онзи ден разбрах, че дисковете вече са в синовете на Панде.

Сега - какво? Сега чакам друга възможност да отскоча да Скопие, да се видя с двамата синове на Панде и да договорим какво ще правим оттук нататък. Много бих искал да ги помоля от вещите на Панде да направят някакъв малък подарък на Македонския научен институт за неговата предстояща музейна сбирка. Може би онзи фотоапарат, с който той, 24 годишен, през лятото на 1956 година е заснел надписа на камъка, който после стана известен като Битолският надпис на цар Иван Владислав. Виждал съм този апарат, държал съм го в ръцете си, показах го във филма си за БНТ, посветен на историята около надписа.

Затова ми е толкова скъп.


Още от Костадин Филипов


Една предизвестена радост

14.07.2018


Комисията тръгна да работи, засега - кротко

06.07.2018


Наздраве, братя европейци и атлантици!

29.06.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Футбол с мирис на политика

15.07.2018, Джанан Дурал


Една предизвестена радост

14.07.2018, Костадин Филипов





По света и у нас, емисия – 20:00, 17 юли 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----