НОВИНИ

Дойде ли горският?

Онзи ден в Македония отбелязаха един месец протести в рамките на така наречената „Шарена революция”.Следващият път на това място може да поразсъждаваме за особеностите на „Шарената”, тъй като има интересни и външни, и съдържателни неща, които би трябвало да се споменат. Но така или иначе вече цял месец Македония е територия на протести, предизвикани от решението на президента Георге Иванов да амнистира 56 политици и други личности, за които има съмнения за злоупотреба на властта, корупция и лично облагодетелстване.

Костадин Филипов
от Костадин Филипов
19:05, 14.05.2016
Чете се за: 03:17 мин.
Истории
дойде горският

Протестите започнаха първо в столицата Скопие, а после се прехвърлиха и в други по-големи градове, за да залеят и улиците и площадите и на по-малките селища в страната. С изключение на първите два дни, по-скоро, на първите две вечери, когато демонстранти опожариха офиса на приемната на президента Иванов на "най-фреквентната" автобусна спирка на градския транспорт „Рекорд” в Скопие, в останалите дни на протести те минаваха и приключваха мирно. Ако не броим оцветяването на сградите и паметниците от проекта „Скопие 2014” година с хвърлени яйца, домати, пък и специално приготвени бои. Днес едно, утре друго, но по някаква логика на организаторите на протестите, която те системно следваха - всеки следващ ден яйца и бои политаха срещу поредна сграда на държавна институция, за която се предполага, че е част от схемата на масова корупция и злоупотреба с властта като елемент на схемата „Груевски”. Нали ви казах, ето ви един външен белег на македонската пролетна „революция” - шаренилото върху белите снаги на монументите от амбициозния и крайно скъп проект на правителството на доскорошния премиер Никола Груевски „Скопие 2014”.

;

Времето си лети, започна вторият месец на протести, а изход от кризата в страната трудно се вижда. Партийните лидери не си говорят помежду си, международната общност в лицето на ЕС и САЩ май сериозно се поразсърди след провала на четиристранната среща във Виена, конституционните срокове за подготовка на насрочените за 5 юни извънредни парламентарни избори текат, временното правителство остана без представители на албанците, властта се търкаля на улицата, както биха рекли някои привърженици на други подобни революции. Старата политическа практика в такива случаи тъкмо международният фактор да се активизира и да слага ред в нещата след Виена сякаш секна.

До момента, в който, все пак, Берлин не пое нещата в свои ръце. Да, да, Берлин, а не Брюксел или Вашингтон, както беше досега през всички години от обявяването на Македония за суверенна и независима държава през есента на 1991 година. Министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер назначи един дългогодишен дипломат – Йоханес Хайндл за специален пратеник на страната си за Македония. След задълбочена и сериозна подготовка по „темата”, германецът прекара два дни в Скопие и се срещна поотделно с лидерите на четирите основни политически партии, които така и не можаха да се видят във Виена, седнали заедно на обща маса. Без да каже каквото и да било като резултат от срещите си, Хайндл си замина за Берлин с обещанието пак да се върне, но вече с пакет конкретни предложения за решение на кризата в Македония.

Впрочем, местните медии в Скопие вече нахвърлиха някои от темите, по които германецът се очаква да предложи изход, но това са по-скоро неформални предположения и очаквания на местните ни колеги, отколкото някакво артикулирано становище на мълчаливия дипломат от Берлин. Става дума за настояването на опозицията Парламентът отново да бъде свикан след като бе разпуснат с оглед на датата 5 юни за изборите, изборният ден отново да бъде пренасочен към друга дата - най-вероятно през есента, и трето, да бъде отменено помилването от страна на президента Георге Иванов, което се превърна в искрата, запалила „шарените” протести. С други думи, в Скопие в мисията на Йоханес Хандл видяха поредният спасител, който идва отвън и по аналогията на онзи стар виц за горския, на който в един момент му писнало и изгонил и едните, и другите от гората, да разчисти македонските авгиеви политически обори. При това с целия авторитет на най-силната държава в Европейския съюз - Германия, но и като представител на общността, която в един момент, макар и за малко, вдигна бялото знаме пред капризите на местните политически лидерчета с нездрав блясък в очите и с застрашителна лексика в публичните си изяви. Тоест, Европейският съюз отново държи ръката си на пулса, но предприемайки заобиколен маньовър - хем да не изпусне кризата да стигне размери, от които връщане назад няма, хем тя да не вземе да прелее извън границите в този и без това размирен неспокоен заден двор на Европа, какъвто са Западните Балкани, хем до известна степен да спаси реномето на своите представители, които не успяха да турят ред в нещата преди време.

;

От това, което лидерите на политическите партии споделиха след срещите си с германския дипломат стана ясно, че те просто са го информирали за своите позиции за изхода от кризата. Главният „опозиционер” Зоран Заев е потвърдил, че неговият Социалдемократически съюз на Македония иска честни, прозрачни и демократични избори, но само при изпълнение на пакета предварителни условия, които вече включват нова дата за вота и отменянето на помилването на президента. Доскорошният коалиционен партньор в правителството на Груевски, лидерът на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети е казал на Хандл, че неговата партия предлага Събранието отново да бъде свикано, но и че избори на 5 юни няма да има, защото няма условия за това. (Едно отклонение - Ахмети преднамерено пропусна срока да внесе в Държавната изборна комисия листата на своята партия за предсрочните избори, с което даде знак, че тя няма да излезе да гласува. В медиите проникнаха информации, че това е препоръката на американския посланик в Скопие Джес Бейли, която Ахмети, верен на своята максима „винаги с международната общност”, приел като своя непосредствена политическа програма) ...Мендух Тачи, лидерът на другата партия на албанците, естествено, не одобрява искането за свикване на парламента, предложено от Ахмети, но също така не е за избори на 5 юни. Груевски, разбира се, държи на датата 5 юни, затова неговата партия внесе листите си в ДИК, но по всичко изглежда, ще остане сама в тази процедура. Защото избори в Македония без участието на албанците, значи, без тях в управлението, поставя под сериозно съмнение култовия Охридски договор от август 2001 година. А това, без да се страхувам да каже нещо по-остро, си е бомба, която може да разтърси страната, пък и района наоколо. В който, ако не сте забравили, сме и ние.

Затова - горският да идва по-бързо.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Бъкингамският дворец публикува рядко виждани снимки на кралица Елизабет Втора
Бъкингамският дворец публикува рядко виждани снимки на кралица Елизабет Втора
Напрежение в Баня Лука
Напрежение в Баня Лука