Напоследък думата „размяна” влезе във все по-активен режим на употреба в речника на политиците на Балканите и в Европа. И преди всичко в контекста на слуховете за размяна на територии между Косово и Сърбия като част от голямата сделка за окончателно нормализиране на отношенията между тях.

Доколкото тези слухове са верни, доколко наистина до такава размяна ще се стигне, е въпрос с крайно повишена трудност. Което не пречи на политици и медии от Гърция и от Северна Македония дни наред да се занимават с идеята за размяна на... паметници.

Този бил казал едно, друг го потвърдил, трети опровергал и двамата, но не, официалните лица, споменавани в потока от информации, също се били дистанцирали, и така нататък. Но историята - вкусна и любопитна си върви, та дори нас накара да се опитаме да я разчистим, доколкото можем, разбира се.

Още когато Зоран Заев стана премиер на Република Македония, въпросът с монументите от проекта на неговия предшественик Никола Груевски - „Скопие 2014”, напълнили цялата столица, бе един от най-важните. Какво ще се прави с тях, особено с онези, които бяха свързани с античното минало, към което претенции за монопол има Атина? И чието съществуване дразнеше особено силно политическите елити в Гърция, а и влошаваше отношенията между двете съседни държави до степен да се обвиняват взаимно в кражба на историята. Да не говорим, че правеше невъзможно преодоляването на дългогодишния спор за името, блокиращ евроатлантическия път на Република Македония. За да успокои своите избиратели, че ще направи „нещо” по отношение на паметниците, Заев разпореди да бъде свален от пиедестала един от спорните герои, които Груевски издигна там. Андон Лазов-Кьосето бе пратен за претопяване, макар че той, горкият, нямаше никаква, ама никаква връзка с античната претенция на гърците. Та, затова може би и до днес си остана единствен, който бе разрушен. Режимът на Груевски отиде в историята, Зоран Заев повече от две години е премиер, миналата година през пролетта заедно със своя колега от Атина Алексис Ципрас подписаха Договора от Преспа, с който сложиха край на спора за името. В Договора се предлага решение на въпроса с паметниците, посветени на фамилията Македонски-баща Филип, майка Олимпия, син Александър (същият онзи „Воин на кон”, който гордо се извисява в самото сърце на Скопие - в геометричния център на централния площад на града!). И това решение не задължава местните власти да разрушават или премахват монументите, а само да поставят на тях обяснителни табелки, че това са паметници на герои от античната история, която - естествено, принадлежи на Гърция. Като, разбира се, се дава определен срок, ако не се лъжа, от четири месеца за подобна операция. Да, ама този античен паноптикум в центъра на Скопие взе да става за присмех, което пък не е нещо ново. Известният гръцки скулптор Костас Вароцос съобщи, че на среща с министърката на културата на Гърция Мирсини Зорба му било предложено неговата творба от стъкло „Бегачът” /Дромеас/, която краси един от площадите на Атина пред хотел „Хилтън”, да бъде пратена в Скопие, като в замяна гърците получат въпросния „Воин на кон”, сиреч Александър Македонски с неговия верен Буцефал. Вароцос обяснил на министърката, че това не може да стане, тъй като творбата му е собственост на общината в Атина, пък и стои въпросът с авторските права. След неговите обяснения Мирсини Зорба оттеглила предложението си, което не попречи на скулптора да разкаже пред журналистите за този разговор. И понеже на медиите историята се стори крайно интересна и вкусна, те я раздухаха, като се опитаха да вземат и мнението на скопските политици. Много скоро представители на двете правителства почти едновременно обявиха, че подобна размяна не се предвижда, че дори не е започвал разговор за такъв вариант, и така нататък - бла-бла.

Е, опозицията в Гърция не пропусна да се заяде с подобна идея и да се опита да извлече политически предизборни активи, въпреки дистанцирането от нея на министрите от кабинета на Ципрас. В поредното си обвинение срещу Договора от Преспа, лидерът на опозиционната Нова Демокрация Кирякос Мицотакис посочи, че като последица от него се стига до „спекулации в трагикомични размери”. Ето, срещу „Дромеас”, който принадлежи на общината и е една от атракциите на Атина, на гърците предлагат „някакъв си кичозен паметник на Александър Македонски”, който е доказателство за „фалшифицирането на историята” и за „скопския иредентизъм”. И ако трябва някой да ходи някъде, това ще бъде правителството на Алексис Ципрас, което ще падне на предстоящите парламентарни избори, и така нататък, в същия политически тон.Е, и в Скопие не останаха назад. Един от съветниците някога на Никола Груевски, дипломатът Ристо Никовски, видя в идеята за размяна опасен прецедент, от който могат да произтекат претенции от Гърция и към други археологически обекти от античното минало, открити на територията на Северна Македония. „Комично представление”, подобно намита за Троянския кон и Троянската война видя във всичко това експертът проф. Атанас Козарев, Той обаче, все пак, не видя нищо лошо в това „Воинът на кон” да замине на юг, но ако в замяна Скопие получи някаква част от Акропола, „та да имаме и ние с какво да се хвалим”.Такива ми ти работи с монументите. Вълнения човешки, а те си стоят гордо и мълчаливо там, където човешката суета или глупост ги постави.


Още от Костадин Филипов


В Северна Македония отново избират

19.04.2019


Какво е това стратегическо партньорство?

13.04.2019


За тази визита на Ципрас в Скопие ще се говори дълго

06.04.2019


РЕКЛАМА

По света и у нас, емисия – 6:00, 25 април 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----