Някогашният лидер на босненските сърби Радован Караджич получи доживотна присъда от Трибунала в Хага, създаден от Организацията на обединените нации да разследва и накаже престъпленията срещу човечеството в бивша Югославия. Слага ли обаче това край на търсенето на справедливост за жертвите и щетите от войните по време на разпада на някогашната СФРЮ?

Радован Караджич ще прекара остатъка от живота си в затвора. Неговите адвокати до последния момент преди произнасянето на присъдата публично изразяваха надежда, че това няма да се случи, че предварително оповестеното наказание от 40 години затвор няма да се потвърди и че дори техният клиент ще бъде освободен. Нищо от това не се случи. Напротив, магистратите дадоха най-тежкото наказание заради сериозността на обвиненията срещу бившия политически лидер на босненските сърби, дори намекнаха, че тази присъда е малка в сравнение с извършените от него престъпления. Тяхното описание заема няколко хиляди страници, като акцентите, които пък медиите извличат от тях са заради обсадата на Сараево и дадените там човешки жертви от страна на босненските мюсюлмани, както и истинското масово етническо чистене в Сребреница, където армията, командвана от генерал Ратко Младич, отне живота на над 14 000 мъже и младежи. Впрочем, тъй като стана дума за Младич, присъдата на Караджич е послание и към него да не чака по-различно отношение от съдиите на Трибунала, когато дойде денят за потвърждение и на неговата присъда.

Войната при разпада на някогашна Югославия завърши през 1995 г. с подписването на Дейтонския мирен договор. Оттогава са изминали горе-долу 24 години, почти четвърт век. На някои може да се стори, че това време е достатъчно дълго спомените от онези тревожни дни и нощи да бъде забравени, човешкото чувство за задължителна справедливост да е позалиняло и в крайна сметка отношението към подсъдимия Радован Караджич да е по-меко. На всичко отгоре, през цялото това време, когато Караджич бе в очакване, пък и много преди това, имаше хора и среди, които налагаха становището за Трибунала в Хага не като орган на правосъдието, а като политически инструмент. Може би в това твърдение да има някаква истина, малка и много малка. Но истинската стойност на присъдите на хора като Радован Караджич, или генерал Ратко Младич, е превантивна, поне в този период, когато наистина от драмата на разпада на някогашната югофедерация почна да избледнява. Така ли? По екраните в целия свят преминаха онези кадри на жени в типичните мюсюлмански забрадки, които скочиха от радост при произнасянето на присъдата доживотен затвор за Караджич. Вероятно всяка една от тях, седнала пред телевизионния екран да наблюдава на живо произнасянето на присъдата, носи в сърцето си мрачния спомен за гибелта на някой от своите най-близки хора.Такива неща не се забравят.

Да, цялата история около възмездието за жертвите и щетите от войната на територията на СФРЮ между 1992 до 1995 продължи дълго, но в крайна сметка вече приключва. Още една-две присъди и досието се затваря. Србите, или повечето от тях вероятно ще останат да живеят с усещането, че Трибуналът в Хага е бил „антсръбски”, близките на загиналите ще си мислят, че наказанията можеха да бъдат по-строги / по-строги от какво-от доживотен затвор?/, политиците, които създадоха Трибунала ще потриват доволно ръце, че са изпълнили своята хуманна задача чрез наказанията да предупредят целия свят какво го чака, ако вдигне ръка да извърши престъпление срещу човечеството. Превантивна цел, нали ви казах, предупредителна. Стига да има кой да я чуе и осмисли.Защото като гледам, от края на войната през 1995 г., та до днес какво ли не се случи на световната карта. То не бяха атаките срещу кулите близнаци в Ню Йорк, то не беше Арабска пролет, не беше сирийска криза и вълната бежанци. Сигурно пропускам някой и някъде... Да не говорим за индивидуалните прояви на насилие и отнемане на много човешки животи, с които почти всяка вечер ни занимават от ТВ екраните.

И знаете ли накрая какво си мисля. Помня почти всеки ден от войната, която пламна на територията на някогашната СФРЮ и бе особено интензивна и жертвена в Босна. Но това беше последица от професионалното ми любопитство като журналист, който се интересува от Балканите. Но какво да кажем за обикновените хора, особено за младите поколения, които идват. Сигурен съм, че ако седнат на стола на „Стани богат” и им се падне въпрос от онези дни и години, които не са и чак толкова далече, всичките им жокери няма да стигнат за да дадат верния отговор. Било- заминало.

Е, присъдата на Радован Караджич, колкото и строга да е, идва да ни подскаже, че има неща, които не бива да се забравят. И не само за да дадеш правилен отговор на стола на „Стани богат”.

А заради дълбоко човешко чувство на справедливост.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Лихнида кайче веслаше в Охридското езеро...

13.07.2019


Оставете Тамара на мира…

07.07.2019


Груевски остава в Унгария

04.07.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове





Оставете Тамара на мира…

07.07.2019, Костадин Филипов


Груевски остава в Унгария

04.07.2019, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 20:00, 18 юли 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----