Общопрактикуващи, кардиолози и гинеколози са най-често срещаните медицински специалности у нас, съобщи Националният статистически институт. Към края на 2018 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари и 7240 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3155 акушерки, съобщиха от НСИ.

© Снимки: БГНЕС

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 4199, или 14.2% от всички лекари в страната, следвани от: Акушерство и гинекология и Кардиология - по 5.9%, Педиатрия - 5.8%, Анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, Хирургия - 5.3%, и Нервни болести - 5.0%.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 27 799, от които 19 865 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 492 лекари и 6801 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (6970) и лекари по дентална медицина (6347), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1777) и диагностично-консултативни центрове (1377).


Осигуреността с лекари в края на 2018 г. общо за страната е 42,4 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 10,3 на 10 000 души от населението.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25,9 до 62 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (62 на 10 000 души от населението), Пловдив (51,2), София (50,9) и Варна (50). Най-малко лекари според населението има в Кърджали (25,9 на 10 000 души), Добрич (26,7) и Перник (28,6).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8,4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7,1) и Ловеч (6,9). Най-ниска тя е в областите Кърджали (3,9 на 10 000 души), Търговище (4,3) и Разград (4,4).

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10,3 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (15,7 на 10 000 души), София (столица) (14,4), Варна (12,1) и Перник (11,9). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище и София (5,3), Разград (5,6) и Силистра (5,7 на 10 000 души от населението).

В страната има 322 болници с 50 927 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 2 066 с 1253 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 2086 легла.Специализираните болници са 137 с 13 438 легла. Разпределението им по видове е следното: за активно лечение - 76 с 4477 легла; за продължително лечение - една със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация - 16 с 1905 легла; за рехабилитация - 32 с 4 776 легла; държавни психиатрични болници - 12 с 2135 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е 759,6 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (979,9 на 100 000 души), Смолян (974,2) и Плевен (928,9), а най-ниски са в областите Ямбол (344,8), Перник (370,6) и Видин (394,7) .

Заведенията за извънболнична помощ са 2066 с 1253 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2018 г. тези заведения са 145 с 2086 легла, като най-голям е броят на хосписите - 47 с 1175 легла.