Една пишеща машина, доживотна присъда и равносметката на един живот, в който престъплението и наказанието имат главна роля. Людовик Толумов е хроникьор на собствените си дни. Мястото на срещата ни с него е предизвестена – в Пловдивския затвор.


Людовик Толумов: Ако трябва да бъда искрен омръзнало ми е от интервюта. Досега съм дал няколко интервюта. Не съм бил доволен и все съм се надявал да срещна човека, който в студентските си години не е отсъствал от лекциите по етика. Другата причина откровено казано е,че искам да си направя реклама на книгата,защото се надявам да се прочете от повече читатели. Чакайте да не си въртя очите,за да не кажат,че лъжа...

В „Хроника на една доживотна присъда“ Толумов разказва за „амплитудния“ си, както сам го нарича, живот. Знае 2 и 200. Книгата започва със забавления и завършва с присъда.

Людовик Толумов: Аз никога не съм предполагал,че ще попадна в затвора с доживотна присъда. Сам себе си не се чувствам света вода, ненапита, доста грешки съм допуснал, аз откровено съм ги описал в книгата и далавери и неща, за които си заслужава човек да бъде наказан или да страда до определена граница, но доживотната присъда ми дойде в повече...

Въпреки убийството?

Людовик Толумов: Случи се така,че пред мен наистина беше извършено едно грубо, мръсно подчертавам убийство и така стана,че аз застрелях човека, който го направи, но тъй стана,че отнесох неговите деяния...

Иван Серафимов- Сладкото е истинският виновен – според версията на Толумов. Ето какво се е случило в онази нощ...

Людовик Толумов: Всеки човек, когато извърши такова тежко престъпление го изживява трудно. Аз и в момента,в който го застрелях въпреки че взех автомата и го обърнах срешу него може би една хилядна от секундата, но е трудно да натиснеш спусъка. Въпреки че се връщам от Африка, където един вагон зверове съм утрепал. Но по човек трудно се стреля! След като свърши вече няма да Ви обяснявам колко ми е бил пулсът. Дали съм се потил под носа. Но трудно е много. Следващите дни е много трудно. На мен ми олекна чак, когато в полицията си признах,че съм го утрепал.

ю Вече 16 години, откак е в затвора, Людовик обвинява „системата“ за това, че го затваря на топло. Виновни са прокурорите и съдиите по делото, не и престъплението.

Людовик Толумов:Работата беше предварително подготвена, 100 процента да ми се даде такава присъда. И изпратиха стажантчето да ме защитава, какво ме защитава? Защитаваше си хонорара. Както и специалистът по оръжията. Абе за 70 лв. хонорар дойде и на черното-бяло.

А бялото е 95%.

Людовик Толумов: Аз винаги съм говорил истината за делата. Може да има някакви детайли да съм премълчал и да не съм ги казвал, но едно 95 процента съм си казал истината, както съм го виждал и както съм го чувствал, и както е било.

Людовик знае, че няма право да убива. Не спори с присъдата, че е извършител на престъпление. Иска друго.

Людовик Толумов: Преди две години ми е изкупен грехът при максимална присъда, която можеше да ми се даде. Ама колко пъти ще бъдем съдени? Ама обшеството рекло така, обществото рекло иначе. Добре – кое е обшеството? Знае ли обществото какво съм направил?

Людовик Толумов: Ако искат да ми вярват, аз си вярвам и това е важно. Съзнанието ми е бистро и грехът съм си го излежал. Много правилно!.. Едва ли може да се постави на кантар – грехът и точно кога е изплатен...

Затворникът ще обжалва доживотната си присъда. Писателят добавя в хрониката на доживотна си присъда и разказа за едно самоубийство – това на своя син.

Людовик Толумов: Абе наказани от Бог? Аз Ви казвам,че дотам докараха работата Вашите колеги журналисти. В един момент – не знам. Психика човешка. Нали се случва много често и на родители, които са при децата си?

Тогава кой ни казва – Бог ли?

Людовик Толумов: Не се надявайте да избухна на Ваш провокативен въпрос... Знам си какъв съм бил и няма нужда да се замислям. Говоря гладко,защото ... говоря истината.

Не съжалява за убийството, но съжалява за...

Людовик Толумов: Аз затуй съм много виновен,че се развали семейството ми. Имах всичко. Бях си построил комунизма, на степен „н-та“. Всъщи беше цветя и рози. Лъскаво жилище, коли, камиони и в един момент изгубих всичко. Какво да правя сега? И аз ли да си сложа въжето? Не че е толкоз важно,че живея...И казвам,че има неща, с които не се гордея. Можеше много по-мъжки да постъпя. Аз винаги съм си плащал грешките прескъпо, в тройни размери. Ето това! Съдба!

Съдбата е до живот! Присъдата – не.

Людовик Толумов: Аз съм уверен,че до няколко години ще излеза.

С клеймото „убиец“. Тук се съгласява. А светлината е все по-близо... но само за него!

ВЪВ ВИДЕОТО ВИЖТЕ ПРОФИЛ НА ЛЮДОВИК ТОЛУМОВ ОТ КРИМИНАЛНИЯ ПСИХОЛОГ ПРОФ. КАЛИН ГАЙДАРОВ