Този текст можеше да бъде написан преди седмица, дори две, пък ако се вторачим и пресметнем, дори и преди месец. Поводът бе ясен отдавна - Македония ще получи покана за членство в НАТО и ще започне процедурите по членството.

© БТА

Случи се. Толкова предизвестена новина, че когато чета отзивите на македонските управляващи, ми се струва, че те отдавна са били подготвени и сега, претоплени в медийното „Микро веле”, се пускат в употреба. Най-речовит, разбира се, е премиерът Зоран Заев, за когото поканата в Брюксел е нов политически успех, дори оценката за това да е само негова, лична. Макар че пътят на Македония към Алианса е достатъчно дълъг през годините, та за него принос да имат доста хора, някои от които вече на се между живите. Бих могъл да ги изброя, но си мисля, че би прозвучало нетактично да го направя тъкмо в деня, в който в Скопие имат основание да се радват. Така че нека дадем възможност на онези край Вардар, за които поканата за начало на процедурите по членството в НАТО е важна и радостна новина за цялата държава и за всички нейни граждани, независимо от тяхна етническа или религиозна принадлежност, да го отбележат така, както те си знаят.

Е, има и такива, за които това е национално предателство и че, всъщност, нищо не е станало, след като и датата за начало на преговорите за членство в ЕС е отдалечена във времето и е обрасла с нови условия, кои от кои по тежки, и поканата за НАТО е обвързана с изпълнението на процедурите по изпълнението на договора с Гърция за промяната на името. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който връчи на премиера Заев лично поканата, в някои предишни изявление бе пределно ясен - новата членка на Алианса, 30-та поред, ще се казва Република Северна Македония. А по този начин бившата югорепублика Македония ще се нарича след като на референдум през есента мнозинството би трябвало да са гласували и да са подкрепели това име, записано и уточнено в Договора с Атина, и след като с мнозинство от две трети от 120 местния парламент е извършена съответната промяна в Конституцията на страната, където задължително трябва да фигурира новото име. Същото това „Република Северна Македония”, което, пак според Договора, ще бъде ерга омнес- значи, за домашна, вътрешна и за международна употреба. Щом е и за международната употреба, значи, и за международните организации и съюзи - значи, и за НАТО.

Премиерът Заев пристига в Брюксел на срещата на НАТО
Премиерът Заев пристига в Брюксел на срещата на НАТО © БТА

Какво да се прави - такива са правилата. В случая те създават определено неудобство на Зоран Заев, най-малкото, защото дават допълнителни аргументи в ръцете на македонската опозиция, най-вече, на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски когато артикулира, че условностите, с които датата за ЕС и поканата за НАТО са обвързани означават, че нищо не е постигнато.А повече ли постигна неговият предшественик начело на партията Никола Груевски, когато като премиер в началото на април 2018 година в Букурещ преглътна голямото разочарование да не получи покана за членство, въпреки големите очаквания за това да се случи. Бях в Скопие тогава, работех като кореспондент на БНТ, и съм свидетел каква голяма подготовка за последвали празници на всички равнища в обществото бе извършена, с какъв предварителен триумфализъм бяха напомпани Груевски и членовете на водената от него делегация. Това беше преди десет години и два месеца, и разочарованието от неуспеха още горчи в устата на доста хора в Скопие. Груевски бе толкова сломен и подтиснат, че не видя никакъв полезен ход, освен да предизвика предсрочни парламентарни избори и на вълната на масовото недоволство от поведението на южния съсед Гърция, блокирала поканата за членство заради името, да ги спечели с голямо мнозинство.

Затова сега Заев има право да е доволен и да празнува. Поне докато се изправи пред необходимостта да подплати тази радост успех на референдума през есента, а после и с промяната на Конституцията на страната. Предстои му сериозна политическа и пропагандна работа за този успех и еуфорията и хвалбите тези дни няма да са му достатъчни. Той очевидно ще има масовата и цялостна подкрепа на албанците в държавата- дори и ранна и достатъчно предварителна, прогнозата сочи, че те, всички с право на глас, ще излязат на референдума и ще гласуват „За” промяната на името и за НАТО. С тях Заев едва ли ще има проблеми, проблемите му ще дойдат от опозицията, от псевдо- патриотичните и дори националистически кресливи сдружения и организацийки, от поведението на президента Георге Иванов, от изхода на вътрешноправителствената борба в Атина, където партиите в управляващата коалиция имат различно становище относно Договора със Скопие, от... да не изброяваме повече.

Както се казва, дотук беше лесно - предизвестената новина пристигна. Трудното е оттук нататък.


Още от Костадин Филипов


А минарето в Охрид продължава да расте

17.05.2019


Пендаровски и рисковете на властта

10.05.2019


Северна Македония: Дойде време за избор

03.05.2019


РЕКЛАМА

По света и у нас, емисия – 20:00, 22 май 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----