В София се проведе втори неформален съвет на министрите на страните от ЕС, посветен на конкурентоспособността. Науката беше в центъра на вниманието през втория ден от форума. Цветелина Катанска се срещна с еврокомисарят по наука и иновации Карлош Моедаш, с млад учен и с българския министър на образованието и науката Красимир Вълчев. Целта беше отговор на въпроса, какво е мястото на България в научната карта на Европа и ще припознае ли страната науката за приоритет.

София

Карлош Моедаш, еврокомисар по наука и иновации: Европа е място за наука, тук живее 7% от населението на света, а създаваме 34% от цялата наука. Тази година ние надминахме Съединените щати. Имаме прекрасна наука, ние сме най-добрите в света по създаване й, това в което не сме добри е втората част - да прехвърлим тази наука в бита и бизнеса. (покритие) Пречката пред нас е, че не сме обединени още, защото имаме много граници в ума си, много физически граници, различни правила в различните държави. Ако например един предприемач иска да продава навън, той трябва да го прави държава по държава - да спазва различни закони, да създаде отделни компании. Ние се нуждаем от единен пазар, хората да се чувстват свободни, да продават в останалите части на Европа.
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Страните заедно и поотделно сме изправени пред предизвикателства като климатичните промени, миграцията, устойчивото развитие, социалното включване на всеки един човек, проблемите със здравеопазването. Ние трябва да намерим механизмите, с които научните изследвания да дадат отговор на всеки един от тези проблеми.

БНТ: Кога България ще успее да отдели поне 3% от БВП за наука каквито са препоръките на Брюксел?

Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Тези три процента са заедно с частните инвестиции, имаме приета от това народно събрание национална стратегия за научните изследвания, която предвижда поетапно увеличение на парите за научните изследвания. Тази година направихме първа крачка. Следващите две години при запазване на тези разходи, ние ще достигнем 0,5% от БВП.
Карлош Моедаш, еврокомисар по наука и иновации: Аз мисля, че България е фантастично и хубаво място и когато гледаме ситуацията днес, смятам, че тя е по-добра отколкото преди пет или десет години. Говори се повече за наука, има повече програми, има 40 участници от България по европроекти за наука, което е много важно за бъдещето на страната. Ако ме попитате, дали България е също толкова добро място както останалите страни, отговорът ми би бил - не, защото това е дълъг процес, който ще отнеме много време. Няма чудеса или магии, които да превърнат една държава в друга веднага. Важното е, че сте на прав път.

Иван Иванов спечели наградата за млад учен през 2016 г. Той е млад човек, който е разработил нещо много полезно за селското стопанство.

Иван Иванов, носител на награда за млад учен на ЕК: Виждам, че от България идват млади хора с идеи, с принос към науката.Стига да положиш необходимия труд и необходимите усилия, всеки може да постигне всичко, което пожелае и да успее в тази сфера, в която желае. Според мен главният проблем е, че няма толкова интерес към младите хора към науката и от правителството и други хора няма толкова силно финансиране към научни проекти и съответно подпомагане. Ние говорим за европейски проекти, говорим за проекти на национално ниво, които да финансират младите учени и да им помагат да развиват своите идеи.
Карлош Моедаш, еврокомисар по наука и иновации: Ако искаме високи заплати и повече работни места, Европа трябва да инвестира повече в иновации, защото иновациите са единственият път ние да имаме нещо, което другите нямат. Трябва да измислим и начин, хората да искат да купят този продукт. Мога да дам два примера Германия и Китай. Двете страни са най-големите износители в света. (покриваме) Германия не е износител на евтини стоки, а на много скъпи. Хората обаче купуват скъпите германски стоки, защото са с високо качество, защото са много добри. АЗ мисля че европейските страни трябва да поемат по този път, на повече иновации, високо качество на продуктите. Приоритетът са работните места но за да намерим работни места в дигиталния свят, трябва да влагаме повече пари в наука. Парите идват от държавите членки, от европейските данъкоплатци, затова е толкова важно, когато харчим парите на данъкоплатците, да ги използваме за да създадем добавена стойност и ако използваме парите на данъкоплатците за иновации, това би дало отражение на повишаването на стандарта на живот и би увеличило работните места. Парите ще дойдат от същото място, когато говорим за държавите членки - от данъци. Затова е важно дали ги използваме за здраве, за образование, за иновации и за наука. Ако го правим, ще имаме по-добър живот!