Няма обхватно възстановяване, фискалната консолидация подтиска вътрешното търсене и има „разубеждаващ ефект върху частните инвестиции“, дисбалансите във финансовия сектор пречат за ефективното разпределяне на капитал в икономиката, въпреки подобрената външна позиция рискове все още има – това са част от изводите, публикувани в доклада за предизвикателствата пред икономиката на България за 2016 година. Европейската комисия публикува годишния си анализ за икономическите и социалните предизвикателства пред държавите членки на ЕС на 26 февруари.

В доклада се констатира, че „Предвид все още слабия потенциален растеж, спадът на усвояването на средствата от ЕС води временно до забавяне на растежа на БВП до 1½ процента през 2016 г. Растежът се очаква да се увеличи до 2 % през 2017г. с подновеното ускоряване на изпълнението на проектите на ЕС. Поради кризата равнището на потенциалния растеж на България намаля с над 50 %, като по този начин спря сближаването с другите икономики по отношение на реалните доходи“.

Целият доклад е публикуван ТУК.

Друга група рискове пред българската икономика произтича от голямата задлъжнялост на предприятията и от пречките пред това тази задлъжнялост да бъде намалена.

Отделно се обръща внимание на пазара на труда и на образованието, където би трябвало да се готвят специалисти за нуждите на икономиката. „Структурният характер на дълготрайната безработица, намаляващата и остаряваща работна сила, слабото участие на пазара на труда и несъответствието между търсените и предлаганите умения възпрепятстват адаптирането на пазара на труда, като това особено се отразява на младите хора и трайно безработните лица. Освен това трайно високият дял на недекларирания труд нарушава пазара на труда и намалява данъчните приходи“, се казва в доклада.

Системата на здравеопазването е изправена пред значителни предизвикателства, включително ограничена достъпност, ниска степен на финансиране и незадоволителни здравни резултати. Наред с това България е изправена пред предизвикателството да задържи квалифицираните специалисти в областта на здравеопазването, които са привлечени от по-желани алтернативни възможности. Дългосрочните грижи за възрастните хора и за лицата с увреждания изглеждат недобре приспособени за бързите демографски промени, през които преминава страната“.

В образованието се отчита, че има „ограничен капацитет“ да бъдат обхванати уязвимите групи и да им бъде дадена необходимата подготовка.

На другия полюс – възрастните хора, докладът отчита, че пенсионната система се развива устойчиво, но въпреки това „ почти половината от възрастните хора продължават да бъдат застрашени от бедност или социално изключване.“

Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия с ресор "Бюджет и човешки ресурси": "Днешният анализ на Комисията показва, че българската икономика продължава възстановяването си от кризата, но очертава и рискове, които трябва да бъдат преодолени в близко бъдеще, за да има устойчив и дългосрочен растеж. Докладът отбелязва няколко положителни явления в сравнение с предходната година - повече работни места на пазара на труда, начало на пенсионната, здравната и образователната реформи, стабилизиране на финансовата система и по-конкретно банковия сектор. Очакваният растеж за следващите години остава в рамките на 1.5 - 2% - позитивен, но недостатъчен, за да позволи на България да достигне стандарта на живот в "старите", а и в някои от новите членки на Европейския съюз.

Много е важно България да продължи усилията за създаване на привлекателна бизнес среда и да привлече частните инвестиции, необходими за осигуряване на по-високи темпове на растеж. Това касае най-вече работата за повишаване на доверието в съдебната система, въвеждането на електронно правителство и подобряването на системата за обществените поръчки. Нужно е още да се гарантира финансова стабилност, включително чрез силен и независим финансов надзор.

В условията на застаряващо население, продължаващото изтичане на млади хора от страната задълбочава проблемите на пазара на труда. Трябват решения в образователната система за по-добро напасване на търсенето и предлагането на работна ръка. Не на последно място, специално внимание трябва да се отдели на онази част от нашите съграждани, които са на прага на бедността, за да намират работа и да могат те и семействата им да живеят достойно."