В Европейския парламент, като всяка законодателна институция в демократичните държави, гласоподавателите избират свои представители, отстояващи различни политически виждания и позиции. Подобно на националните парламенти те също са разделени в партии, това са т.нар. европейски партии, които създават самостоятелно или в коалиция групи в Eвропарламента. Европейските партии, респективно и групите в Eвропарламента, са съставени от национални партии. Различните европейски парламентарни групи се обединяват около общи приоритети и имат сходни позиции по икономически и обществени теми. И макар евродепутати да са избирани на национално ниво, европейските партии излъчват символични паневропейски водачи, които са и номинацията им за председател на Еврокомисията.

Кои са настоящите политически семейства в Eвропейския парламент и кои европейски политици се числят към тях?

Християндемократите

Най-голямото европейско семейство е това на Европейската народна партия. Тя е създадена през 1976 година, а от 1999 г.е най-голямата партия в Европейския парламент. ЕНП е най-сериозно представен и в Европейски съвет - институцията, която среща лидерите на всичките 28 страни членки на блока. Цели девет държави в Европейския съюз са оглавявани от представители на партии, членове на ЕНП.

Това са канцлерът на Австрия Себастиан Курц ("Австрийска народна партия"), министър-председателят на България Бойко Борисов (ГЕРБ), министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович ("Хърватска демократична общност"), президентът на Кипър Никос Анастасиадис ("Демократически съюз"), германският канцлер Ангела Меркел ("Християндемократически съюз"), унгарският премиер Виктор Орбан ("Фидес"), министър-председателят на Ирландия Лео Варадкар ("Фине Гейл"), на Латвия - Кришянис Каринш ("Ново време" и президентът на Румъния Клаус Йоханис ("Национална либерална партия").

Европейската народна партия съвсем логично излъчва и последните трима председатели на Европейската комисия в лицето на Жозе Мануел Барозо (два мандата) и Жан-Клод Юнкер.

Социалистите

Следващата по представителство в Европейския парламент е Партията на европейските социалисти, която пък е имала най-много евродепутати до 1999 година. Днес в ПЕС членуват политическите сили на пет настоящи лидери на страни от ЕС - министър-председателите на Малта (Джоузеф Мускат от "Лейбъристката партия", на Португалия (Антонио Коста от "Социалистическа партия"), на Словакия (Петер Пелегрини от Посока – социална демокрация"), на Испания (Педро Санчес от "Испанска социалистическа работническа партия") и на Швеция (Стефан Льовен от "Шведска социалдемократическа партия").

Двете партии ЕНП и ПЕС си партнират от 80-те години на миналия век. Парламентарните им групи се подкрепят за ключови гласувания в Европейския парламент, а председателите му, които се избира за мандат от 2,5 години, се редуват между представители на двете формации.

Макар че социолозите прогнозират, че на предстоящите избори Европейската народна партия отново ще излъчи най-много свои представители в Европейския парламент, а социалистите ще са втори, те почти сигурно ще изгубят значителен брой места. Така на двете формации ще е необходима по-широка коалиция.

Зелените и либералите

Потенциални партньори са Алианс на либералите и демократите за Европа и Европейската зелена партия. Очакваше се АЛДЕ да отбележат най-голям ръст на предстоящите избори, след като към тях се присъедини и коалицията "Република, напред!" на френския президент Еманюел Макрон. Макрон обаче лансира платформа за "европейски ренесанс" и започна да провежда срещи с представители на партии от центриския и десен спектър (сега членове на АЛДЕ и ПЕС). Не е изключено френският държавен глава да успее да консолидира подкрепа за нова паневропейска партия, която да реализира още по-добри резултати на следващия вот.

В момента членове на центриската АЛДЕ са управляващите в Белгия ("Реформаторско движение"), Дания ("Левица"), Естония ("Естонска центристка партия"), Люксембург ("Демократическа партия"), Нидерландия ("Народна партия за свобода и демокрация"), Словения ("Листата на Марян Шарец"), Финландия ("Финландски център") и Чехия ("Действие на недоволните граждани 2011").

Въпреки ръстът, който партии "Съюз 90/Зелените" в Германия и “Зелените леви” в Холандия постигнаха на последните местни избори в двете държави, се очаква в новия състав на Европейския парламент да попаднат близо толкова зелени депутати, колкото са и в момента - около 50.

Консерваторите и популистите

Очакваше се след тези избори групата на Европейските консерватори и реформисти да изгуби сериозна част от представителството си в парламента след излизането на Великобритания от Европейския съюз, което щеше да ги лиши и от представителство в европейските институции, в това число и на управляващата на Острова Консервативна партия на премиера Тереза Мей. В настоящия състав на Европарламента, заедно с полската "Право и справедливост" на Ярослав Качински, те осигуряват повече от половината от 70-те места на групата на консерваторите и реформистите. Великобритания в крайна сметка ще участва в изборите, но социолозите предричат сериозен спад на подкрепата към Консервативната партия, която прогнозират да остане на трето или дори четвърто място на евровота, който във Великобритания ще се проведе на 23 май.

Сериозно представителство в новия състав на Европейския парламент се очаква да има друг представител на Великобритания. Това е "Брекзит" партията на Найджъл Фараж - бивш лидер на UKIP. Според социолозите, тя води на предстоящите избори. Депутатите на "Брекзит" ще станат част от групата на "Европа на свободата и пряката демокрация" в Европарламента. Част от нея са също така Движение "Пет звезди", които участват в управляващата коалиция в Италия. "Пет звезди" се опитаха да напускат групата на "Европа на свободата и пряката демокрация" през 2017 година и да се присъединят към АЛДЕ, но центриският алианс не прие тяхната кандидатура.

По-голямата част от останали евроскептични национални партии имат друга група в Европейския парламент. Това е "Европа на нациите и свободата", в която членуват френският "Национален сбор" на Марин Льо Пен, носещите идентично име "Партия на свободата на Австрия" и "Партия на свободата" в Холандия, водената от италианския вътрешен министър Матео Салвини "Северна Лига" и останалите в UKIP след напускането на предишния им лидер Фараж.

В Европейския парламент свое място има и друга група - тази на крайната левица. Нейни представители са управляващата в Гърция СИРИЗА, "Левицата" в Германия и Северният зелен ляв алианс на леви партии в Скандинавските страни.

Къде са българските партии?

Управляващите от ГЕРБ членуват в Европейската народна партия. В нея са и техните коалиционни партньори на тези избори "Съюзът на демократичните сили", "Демократи за силна България" (част от коалицията "Демократична България") и "Движение България на гражданите".

В Партията на европейските социалисти, чийто президент е Сергей Станишев, членува "Българската социалистическа партия".

"Движението за права и свободи" е част от АЛДЕ. А бившите коалиционни партньори ВМРО и "Презареди БГ" на Николай Бареков - от партията на "Европейски консерватори и реформисти".

В зелената европейска партия членуват както "Зелена партия", така и "Зелено движение", което наскоро заради сходното име трябваше да се преименува.

Партията на Веселин Марешки ВОЛЯ е в "Европа на нациите и свободата".

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Александър Детев


Да изнесеш концерт във всяка държава... освен една

08.07.2019


Виена през лятото - музика за всички

17.06.2019


Как и къде могат да гласуват българите в чужбина на евровота?

22.04.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове





Оставете Тамара на мира…

07.07.2019, Костадин Филипов


Груевски остава в Унгария

04.07.2019, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 8:30, 18 юли 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----