На 17 март от 7:30 часа в сутрешният блок „Денят започва“ по БНТ1 журналисти, експерти и представители на местните власти ще споделят мнения и опит за реалните възможности и необходимите стъпки за преодоляване на различията. Дискусията е продължение на проекта „Не/възможното включване” на журналистката Мария Чернева.

В студиото на БНТ1 ще гостува заместник-кметът на община Тунджа Станчо Ставрев. Много преди да се заговори за професионално ориентирано образование, обновената с европейски средства гимназия партнира успешно с местните земеделски производители и дава образование в сфери, в които бъдещата реализация е гарантирана. Така обучението добива смисъл, а животът – надежда.

„Животът дава ясни отговори къде наистина интеграцията не е само механизъм за източване на средства, къде ромската общност е включена в обществения живот, а с това и в обществените отговорности и задължения и къде няма дори надежда животът на тези хора да се промени. Отговорите са много, усилията са разнопосочни и ако нещо наистина може да фокусира енергията, желанието и средствата за интеграция, това е смислена единна държавна политика“, казва авторът на филмовата поредица Мария Чернева.

Тази вечер (16 март) от 22:30 часа в рубриката „В кадър“ БНТ1 ще излъчи поредният филм под заглавие „Не/възможното включване“ адрес общините Сливен, Тунджа и Долни Цибър. Режисьор е Николай Василев, оператор – Борислав Георгиев. Продуцент на поредицата е Петя Тетевенска.

В японския автомобилен гигант в Сливен делят служителите на компетентни и начинаещи, на инициативни и мързеливи. За работниците си от ромски произход смятат, че често пъти са значително по-инициативни и трудолюбиви от останалите. Самите работници виждат в своята ангажираност реалната перспектива да подобрят живота си и смисъл да се обучават и да образоват децата си.

Малкият „Кеймбридж“, така наричат крайдунавското село Долни Цибър. Всички жители на селото са роми, от тях 50 души имат висше образование, а повече от 30 са студенти в момента. Не си спомнят някога в селото да е работено по проекти, но могат да дадат добър урок за екипна работа, защото сами управляват селото си, кметството, училището. Преди две години, именно жителите на това монтанско селце, демонстрираха, че за тях съвместния живот е ценност и обединени от своя гняв те не отидоха до изборните урни.

Филмовата поредица запознава зрителите с реални съдби на хора от малцинствата и представя автентичната картина на успехите и неудачите в усилията за интеграция на ромите. В документалните филми, обединени под общо заглавие, екипът на БНТ представя добрите примери на местните общности и администрациите в Каварна, Лом, селищата от община Тунджа и други места в страната, за които понятия като „интеграция“, „включване“ и „преодоляване на различията“ са отдавна забравени.

Асфалтирани улици, съвременни домове, канализация, детски градини и училища, безплатен интернет – така изглеждат кварталите на Каварна, които никой не нарича „ромски“. Усилията на местната власт са насочени в равна степен към всички жители и това отношение предизвиква както респект, така и отговорност. Успехът на Каварна се свързва с решителността и постоянството на личността, управлявала общината през последните години.

Точно обратното видя камерата на БНТ само 50 км. на юг от Каварна. Морската столица влезе в новинарските емисии с багерите, изправени срещу къщите в квартал „Максуда“. Единични проекти, без устойчив ефект и липса на ясна стратегия за интеграция са само част от факторите, които задълбочават безизходицата както за хората от циганските квартали, така и за самата община във Варна.

БНТ вече показа как живеят хората в един от най-бедните райони на страната – Лом. За последните 25 години демаркационната линия е напълно заличена и малцинствата са неразделна част от живота, икономиката и управлението на града. Ключът към успеха на Лом са силните неправителствени организации и администрацията, която, ако не е в състояние да помогне, то поне не пречи на естествените процеси на приобщаване.

В Благоевград думата „интеграция“ е трудно разбираема. Хората в този край от столетия са превърнали съжителството в добросъседство. Добрите отношения, общите перспективи и възможности са стимул за това децата от малцинствата да посещават училище, да следват примера на образованите си събратя - лекари, инженери, да израстват, да работят и създават семейства, без предразсъдъците на етноса.

Можете да видите поредицата „Не/възможното включване“ тук - първа, втора и трета част