Мажоритарен вот? Или как всъщност гласуват във Франция и Великобритания

Миналата седмица Ви разказах за задължителното гласуване и неговите проявления по света, сега е време да се фокусираме върху другия въпрос от националния референдум, който беше подкрепен от 2 509 864 български граждани или 71.98% от гласувалите. Става въпрос за прословутото мажоритарно гласуване.

Този въпрос предизвиква най-сериозни обществени полемики от трите промени в изборните правила, които гласоподавателите в голямата си част подкрепиха. Това се дължи основно на факта, че мажоритарният вот и приемането на една подобна система – абсолютно мнозинство в два тура би променила сериозно не само изборната система, но и отношенията между политическите сили в парламента.

Защитниците на подобна система на гласуване изтъкват избирането на личности, а не политически сили, като основен аргумент в подкрепа и се уповават на Великобритания и Франция, където има мажоритарен елемент. Противниците пък не са съгласни с въвеждането на мажоритарно гласуване с абсолютно мнозинство в два тура, защото такова няма в никоя развита демократична страна и защото вярват, че то би довело до голямо влияние на големите политически сили и изхвърляне на малките играчи. ДСБ пък предложиха междинен вариант и заявиха, че ще подкрепят система от немския модел.

И тъй като всички се позовават на примерите с Франция, Великобритания и Германия, нека да разгледаме детайлите в начина, по които гражданите в посочените страни избират своите представители.

Парламентарните избори в Германия се провеждат с т.нар. смесена система. Всеки гласоподавател подава два вота – първият дава правото да се гласува за определен кандидат. Така всъщност гражданите избират мажоритарно техните представители в Бундестага. Вторият вот е за партии и тяхната пропорционална листа. Той допринася за определянето на отношението между партиите в парламента. Така около 50% от 630-те депутати се избират мажоритарно, останалите – по партиен принцип. Резултати: Пет са партиите в Бундестага. Християндемократите и Социалдемократическата партия държат съответно 254 и 193 от местата в него.

Във Франция парламентарните избори се осъществяват на два тура, като на балотажа участват всички кандидати, получили повече от 12,5% от гласовете на първи тур в даден избирателен район. Често обаче кандидати се отказват от участие на втори тур. Това преди всичко се дължи на желанието на основните политически сили да не допускат антисистемния Национален фронт, оглавяван от Марин Льо Пен, да има свое представителство в парламента. Резултатът? В долната камера на френския парламент има 577 депутати. Близо 500 от тях са част от републиканската и социалистическата партия. Има още 10 сили, които са представени, но повечето от тях са били подкрепени в някой избирателен район от двете големи партии. Например социалистите подкрепят зелените в някои райони, а те от своя страна връщат услугата във всички останали. Националният фронт има едва две депутатски места.

мажоритарен избор. Държавата е разделена на зони, всяка от тях излъчва по един представител, събрал най-много от гласовете в нея. В House of Commons (долната камара) в момента консерваторите имат 328 представители, следвани от партията на лейбъристите с 231, шотландската национална партия – 54. Всички останали сили имат под 10 депутати.