18-годишно момче, настанено в дома за деца, лишени от родителски грижи в плевенското село Тотлебен, може да остане без покрив над главата си. Причината - съдебното решение за настаняване е изтекло с навършване на пълнолетието му, а срокът му не е удължен. Домът е пред закриване, но младежът иска да остане там, докато завърши училище догодина.

Тотлебен, Пордим

Единадесетокласникът пожела да бъде анонимен, но се съгласи да разкаже историята си, за да не се повтаря случилото се с него и с други деца. На 18-тия си рожден ден научил, че трябва да напусне дома, в който живее от 7-годишна възраст.

Баш на рождения ми ден, за подарък. Попитах защо - казаха: защото имаш 18 години, вече си навършил. Искам да остана тука, докато завърша 12-ти клас, ако има такава възможност.

От плевенската дирекция за социално подпомагане казаха,че с младежа са водени многократно разговори за настаняване в център от семеен тип, но той отказвал. Има и възможност да се върне при баща си, който декларирал писмено, че ще го приеме. Майка му е починала. Младежът обаче е настанен в дома преди 11 години точно заради агресия от страна на бащата. Оттогава двамата не поддържат контакт. Междувременно с решение на Общинския съвет в Пордим домът в село Тотлебен е закрит от 1 януари т.г, но продължава да работи.

Димитрина Иванова, директор на дома в Тотлебен: Няма определено до кога ще работи дома. С кмета сме говорили много пъти, че когато се изведе и последното дете от дома, дотогава ще функционира домът.

Сега в дома живеят шест деца. Заради предстоящото му закриване настаняването в него е прекратено и затова няма правно основание момчето да получи нова заповед. Да помогне на младежа се заема Слави Михайлов, самият той отраснал по домове и изпаднал в същата ситуация преди двайсетина години, когато станал пълнолетен.

Слави Михайлов, председател на Национално сдружение на сираците: Аз 99-та година по същия начин усетих това, което и той в момента изпитва. Два дена съм висял по улиците, да се моля на институциите, след това ме върнаха. И не мога да си представя, че от 99-та година, а сега сме 2018 година, отношението на социалните служби не се е променило към тези деца. Ако не се бях намесил, момчето от следващия ден го виждам вече да е скитащ, просещ по улиците, без образование, без абсолютно никакъв шанс да завърши образованието си.

Засега пълнолетното момче продължава да живее в дома и да учи в съседен град. С надеждата, че няма да остане без покрив над главата си поне още година, за да завърши гимназията и да работи като тракторист.