България трябва да премине към пълно либерализиране на тока за бита в ускорени срокове. Това е условието, което Еврокомисията ни поставя, за да се удължи живота на въглищните ни централи с още 5 години, чрез изкупуване на техни капацитетни мощности.

Какви са разчетите за преминаване на домакинствата към свободния пазар на ток, как това ще се отрази на сметките ни и ще се разделим ли с ЕРП-тата - вижте от Николай Минков.

В момента се обсъждат два сценария за пълна либерализация, съобщи за "По света и у нас" председателят на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов.

Първият предвижда планово извеждане на домакинствата на свободния пазар в рамките на следващите 5 години, а вторият- по-ускорен, само за 3. Това означава, че всеки абонат сам ще си избира доставчика или търговеца на ток. Крайният снабдители обаче ще останат сегашните ЕРП-та - ЧЕЗ, ЕВН и Енерто про, тъй като мрежите, по които получаваме ток са тяхна собственост, поради което ще продължим да заплащаме и т.нар. мрежова услуга.

Анализатори предупредиха да очакваме поскъпване на фактурите, а енергийният министър твърди, че цената на тока ще падне. Остава и големият въпрос - как ще бъдат защитени енергийно бедните при отвързани цени на тока.

На 1 юли първите битови абонати трябва да излязат на свободния пазар. Дотогава ще станя ясно и кой от двата сценария ще бъде предпочетен.

Валентин Николов - председател на парламентарната комисия по енергетика: Първата година, от следващия регулаторен период, от 1-и юли, да бъдат 20% либерализация, това са домакинства и малък бизнес, и всяка година по 20. Другият вариант е по ускорено да бъдат 30,40 процента, т.е. да бъдат за 3 години либерализирани. Надяваме се, че либерализацията на пазара ще провокира по-ниска цена на тока.

Енергийни експерти предупредиха, че сроковете са нереалистични и ще предизвикат ценови скок.

Никола Хиновски - енергиен експерт: Според всички анализи, очакванията са, че ще почне един тренд нагоре към поскъпване. И най- успешните преходи към либерализация са в страни, в които е станало за 8, 10 години. Според мен е нереалистично да се почва със скокове от 20%, защото една Румъния, която започна с 10% се опари и е се върна обратно в изходно положение.

Енергийният министър успокои, че сценариите са на етап обсъждане.

Теменужка Петкова -министър на енергетиката: Всички останали държави членки на ЕС са либерализирали напълно своя електроенергиен пазар много отдавна.Така че това е наш ангажимент, който трябва да изпълним.

Едно от задължителните условия обаче е да бъдат защитени енергийно бедните и енергийно застрашените, които у нас, според Евростат са близо 450 000.

Бисер Петков - министър на труда и социалната политика: Първо трябва да дефинираме какво представлява енергийно беден, Има различни практики в други държави, но ние трябва да имаме собствена дефиниция, за да предприемем стъпка за противодействие на това понятие.

Финансовият министър заяви, че няма как да се изчислят средствата за подпомагане на енергийно бедните.

Владислав Горанов- министър на финансите: Това е един проект, който аз не съм виждал.Ако някой ми покаже разчети как това ще се отрази на сметките на ток, тогава съм готов да го коментирам как то влияние върху бюджетите на домакинствата.

Дори при сегашните регулирани от КЕВР цени на тока Цветанка Йолова и Асен Михайлов не могат да се справят заради ниските си доходи. Поради това те получават енергийна помощ от държавата.

Асен Михайлов: Те парите не стигат, но благодарим на това, което дадоха - 465 лв...Това са за енергия - дърва, въглища и това е. Ние се отопляваме на твърдо гориво.
Цветанка Йолова: Понеже сме с малки пенсии, минимални. По принцип ние сме икономични и малко по-късно пускаме печката, макар че сме възрастни.

Над 250 000 лица и домакинства получават целеви помощи за отопление през зимата. За тяхното подпомагане в бюджета за следващата година са заложени 121 млн.и 200 хил. лв.