Шарен трамвай е „седмѝцата” (трамвай №7 в София). Мотрисите са от новите – подменени с еврофинансиране, лъскави, климатизирани, движещи се по ремонтирано за милиони трасе, пак с европари (с някои условности, защото един участък така и остана разбит, но това са подробности) и пълен с разнообразни хора. Умален вариант на новата българска действителност. Или поне софийската.

© Архив / БТА

Групичка младежи се събират всяка сутрин на една от ключовите спирки. Смеят се, говорят си, слънчеви, интелигентни. Млади българи, които отиват на работа.

Други по-малки групи се състоят от пакистанци, индийци, азиатци, скандинавци, чернокожи, чува се френска реч, иврит, италиански, разбира се най-често – английски, интернешънъл!

Дестинацията е такава, че бизнес кулите към предпоследната спирка на трамвая са събирателен пункт за млади хора от цял свят с различни компетенции, но със сигурност владеещи поне един чужд език. Момчета и момичета в началото на кариерата си, които не се притесняват да опитват, да се учат, да експериментират, да се потопят в големия свят на възможностите.

Аутсорсинг – това е ключовата дума, която обяснява защо тези пътници са в трамвая.

През 2015 г. броят на заетите лица в аутсорсинг сектора в България възлиза на 42 000 души, по последни актуални данни на Българската аутсорсинг асоциация (оповестени в края на 2016 г. за предходната статистическа година). Очаква се броят им да се увеличи до 64 хиляди души през 2020 г., а прогнозата е аутсорсингът да стане структуроопределящ за българската икономика.

Приносът на аутсорсинг индустрията за 2015 е 3.4% от БВП на страната, а до 2020 г. този дял може да нарасне до 6%. За 2015 г. секторът е генерирал 2.73 млрд. лева приходи, което е ръст от 23% спрямо 2014 г. Българската аутсорсинг асоциация прогнозира до 2020 г. приходите в сектора да се увеличат до 5.26 млрд. лева.

2 400 лева е средната месечна работна заплата в бранша през 2015 г., което е в пъти повече от средната за страната.

Шанс да я получават имат онези около 40% от българите на възраст между 19-34 години, които говорят поне два чужди езика (а повече от 20% владеят дори три чужди езика). Същевременно, над 32 500 български студенти са завършили специалности, които им позволяват да намерят реализацията си в аутсорсинг индустрията.

Логично, концентрацията на аутсорсинг услуги е в София, но такива има и в големите градове като Пловдив, Варна, Бургас. Столицата очевидно се оказва притегателен център за други националности, каквито се виждат в колоритния трамвай. Редовният пътник не може да не забележи, че лицата се сменят периодически, но характерът на работата е такъв – има динамика, гъвкавост, движение, практически няма граници.

В „седмѝцата” обаче пътуват и друг тип граждани. От онези, които не престават да говорят по телефона, използвайки неограничените пакети на мобилните оператори. Същата дестинация има голям търговски център и други магазини и съответния персонал използва емблематичния трамвай. Бошинството не се тревожи да сподели понякога строго интимни подробности с пътниците. Научаваме, например, дали детето е било болно, колко температура е вдигнало, има ли стомашно-чревен вирус, обаче може и да се изплачат любовни терзания, а през летните месеци клетите слушатели по принуда се информират и за всички подробности около лятната почивка. Е, някой контрольор понякога смущава словесния водопад, но това дори не се брои.

Вероятно е местна особеност неспазването на забраната за говорене по телефон в превозно средство на обществения транспорт, само че по южняшки никой не се впечатлява. Най-много някой раздразнен гражданин да направи забележка, но като цяло толерантността е завладяла трамвая.

Не бива да пропускаме и третата „високотехнологична” група пътници, които през цялото време превъртат дисплея на смартфона си, осведомявайки се за последните новини във Фейсбук. Вярно, има и четящи (традиционни или електронни книги), но по-рядко.

Не знам как е в другите превозни средства, от две-три години пътувам с трамвай само по тази линия до работното си място. Преди придвижването пеша до офиса в центъра предоставяше други гледки и ситуации – събуждащи се улици, някоя кавга между съседи, котка, заела позиция пред кварталната бакалия, припрени стъпки. Сега е не по-малко любопитно.

Понякога сюрреалистично. Защото къде другаде можете да видите възрастна дама (вероятно майка) да причаква на спирката (предполага се най-близката до дома й) сина си, който ще мине с някой от трамваите, да натисне бутона на вратата (със сигурност предварително уточнено коя) и да му подаде кроасан! Усмивка, благодарност, мотрисата продължава по пътя си...

И градският живот също.


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Ива Стойкова


Стъпки по пътя към еврозоната

15.06.2017


Има ли двоен стандарт при храните?

31.05.2017


Минималното заплащане в хватката на политици и бизнес

23.05.2017


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове




Време е за лятна Манджа...

01.07.2017, Костадин Филипов


Войната на страха

21.06.2017, Александър Детев



По света и у нас, емисия – 20:00, 23 юли 2017 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----