Защо ли не съм изненадан? Защо ли никак не съм изненадан от решението на Апелационния съд в Македония да потвърди присъдата от две години затвор на някогашния премиер на страната Никола Груевски?

Нямаше как да стане обратното. Никола Груевски, който бе начело на Македония в продължение на девет години от 2006 г. насам, получи първата си присъда от общо пет дела, по които е обвиняем, още през май. Тогава основният съд в Скопие му определи наказание от две години затвор, защото като премиер е поръчал на съответните административни служби да закупят специален брониран автомобил, марка „Мерцедес”. Няма лошо, всяка една държава, пък била тя толкова малка и толкова бедна като Македония, има нужда от подобно возило за представителни нужди. Малка, бедна, колко да е малка и бедна, щом като само през последния месец септември в Скопие се изсипа кой ли не от европейските лидери, пък и от американските. Вярно, те отидоха в Скопие не заради това да се видят с Груевски, той отдавна вече е в миманса на македонската политика, макар че познавачи твърдят, че продължава да дърпа конците на своя наместник начело на ВМРО-ДПМНЕ - председателя и Християн Мицковски. Те отидоха да потупат по рамото сегашния премиер Зоран Заев и да призоват македонците да отидат да гласуват на референдума на 30 септември. Та, казвам, когато ти идват високорейтингови европейски държавници като Маеркел, Курц, натовецът Столтенберг, министърът на отбраната на САЩ Матис, и кой ли не още, как да ги возиш из Скопие. Разбира се, че с нещо луксозно и бронирано.

Това е новата, сегашната реалност в Македония. Когато беше премиер, Груевски сигурно е изтъквал тъкмо подобни аргументи за нуждата от представителност, за да оправдае онези 550 - 600 000 евро, колкото, казват, струвал въпросният лукс. Но съдът през май не ги призна, сега и Апелационният съд потвърди, че някогашният силен човек на малка Македония не е имал точно това предвид, поръчвайки скъпата покупка. Изнесените от Зоран Заев записи на телефонни разговори показват, че Груевски е искал да ползва държавното превозно средство за своите лични нужди и за нуждите на своето семейство. Даже бил препоръчал на своите хора да търсят нещо с повече екстри, та дъщеричките му, растейки като премиерски деца, да могат да се чувстват комфортно в колата.

Както и да е. Това бе първото дело срещу Груевски за корупция и злоупотреба със служебното му положение като премиер, по което той получи присъда. И вижте, и това ако не е парадокс - за решението на Апелационния съд в петък той научи от СМС по мобилния си телефон, когато се намираше в съдебната зала по едно друго, много по-тежко като обвинение дело. Да вземе човек да го съжали... Не случайно самият той в началото на съдебните процеси срещу себе си беше се пошегувал, че ходи повече пъти дневно в съда, отколкото да прави секс със съпругата си Бранкица.

Апелационните съдии имат седмица, за да напишат и връчат решението на Груевски, той пък, или неговите адвокати, все едно, имат право на още един шанс да оборят присъдата. Надеждата е в съдиите от Върховния съд, където Груевски все още има влияние от времето, когато беше некоронованият неформален шеф на македонската съдебна система и местеше съдии и прокурори като пешки така, както си иска. Въпросът е дали влиянието му сред върховните съдии е все още такова, каквото беше, или и магистратите, които са хора като всички други, вече са се ориентирали към новите власти в страната.

Впрочем, решението от петък на апелативните съдии беше известно отдавна. Но обявяването му беше отложено само по една причина - то да не се приеме като елемент от пропагандната битка, която се водеше преди референдума на 30 септември, в която и двете страни - управляващите и опозицията, да търкалят името му насам натам. За съжаление, след неделя, когато резултатите от допитването дадоха основание и на двете страни да се обявяват за победители, нещата не са кой знае колко променени. И сега напрежението е високо преди внасянето на Договора с Гърция в парламента, където на Заев не достигат девет депутатски гласа за промени в Конституцията. На хоризонта се очертават и извънредни парламентарни избори, може би някъде в края на ноември, които може би ще променят конфигурацията в парламента. А може би ще обърнат посоката на Македония, по която в момента върви... Кой знае, кой знае.

Никак не ми се иска да е така, но повече от ясно е, че всичко около Груевски има политически оттенък. В това число и смятаната от повечето македонци „кокошкарска” присъда от две години заради това, че поръчал да се купи луксозен автомобил за нуждите на правителството, е, и за свои лични нужди...

А най-интересното е, че веднага след като дойде на власт, Зоран Заев се опита да се отърве от "Мерцедеса", обяви го на търг, не успя, намали цената, търгът пак не успя и сега колата май се търкаля някъде по гаражите на правителствените служби. Хората от властта бягат от него като дявол от тамян и не искат да го ползват, защото навява лоши спомени. Защото от сградата на правителството до Съдебната палата в Скопие разстоянието е някакви си двеста-триста метра.

Груевски вече го измина. Почна с присъда от две години, следващите задължително ще бъдат по-големи... Заради един лукс, моля ви се.


Още от Костадин Филипов


Албания се захваща с "игрите на щастието"

12.10.2018


Лютеница по време на референдум

03.10.2018


Къде отиваш, Македонио*?

23.09.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове




Лютеница по време на референдум

03.10.2018, Костадин Филипов


Къде отиваш, Македонио*?

23.09.2018, Костадин Филипов


Нерде Австрия, нерде Латвия...

18.09.2018, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 20:00, 20 октомври 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----