Групата за високо пеене към читалище „Св. Св Кирил и Методий” в село Сатовча очаква своето одобрение за вписване в регистъра на ЮНЕСКО. Пеенето на високо се отличава със самобитност и уникалност и е сред най-архаичните и редки явления, свързани с фолклорното многогласно пеене в България, като се среща само в Гоцеделчевските села Долен и Сатовча.

Сатовча

Женската група за „високо пеене” в село Сатовча е създадена преди близо 70 години от Илия Терзиев с идеята песните да се изпълняват и на сцената, защото до тогава са се пели само на нивите. Открити от българските етномузиколози в средата на миналия век,песните „на високо” напускат своите местни граници и се превръщат във визитната картичка на този район.

Катерина Коджаманова – секретар на читалище Св. Св Кирил и Методий Сатовча: През 1972 година е първото излизане на групата за високо пеене в Загреб. Тогава фолклористи, които са били в журито за оценка на изпълнителите, виждат какво уникално пеене и и то е идентично, няма друго като нашето пеене.

Фолклорната група за „високо пеене“ в Сатовча е спечелила десетки отличия от национални и международни фолклорни конкурси и надпявания. В началото на месец август жените ще пеят и на събора „ Пирин пее „ на който не пропускат да се изявят през годините.

Катерина Коджаманова – секретар на читалище Св. Св Кирил и Методий Сатовча: Песните на високо ще останат живи. Това е доказателство, че наследството, което сме получили от нашите прадеди е истинско.
Най-голямото международно отличие в областта на любителското народно изкуство и съхранената традиция за пеене „на високо “ групата получава от фондация „Хердер” в Хамбург през 1988 г. Двадесет и две години по-късно жените са вписани от Министерство на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“.