За Гергьовден бях с приятелско семейство в родния ми град Петрич. Празник на града е, а и отдавна е и наш фамилен празник.

В събота се разходихме до Струмица, първия т град оттатък границата с Македония Майка ми е раждана там, братовчедките и братовчедите - които са останали живи, разбира се, са също там.

Ходихме до манастирите Водоча и Велюса край града - грижливо подържани, пълни с монахини. Почивка.

И през двата дни се ослушвах дали някъде наоколо няма да се чуят характерните сирени на патрулните полицейски коли, или на охраняващите автомобили на НСО, придружаващи високопоставен ескорт.

Бих казал - надявах се да ги чуя. Много исках да ги чуя. Защото това щеше да означава, че една персона от най-високия връх на държавното ни управление минава през Петрич, поема по шосето на запад към границата с Македония, минава покрай обновения парк на Самуилова крепост и през пункта Златарево влиза на територията на съседната държава. Оттам до Ново село, където са гробищата на българските войници и офицери, загинали по време на войните от началото на миналия век, са само няколко километра. Поразпитах в Петрич дали се готвят за височайшо посещение, отговориха ми, че не очакват такова, пък и поведението им беше на спокойни хора, не на тревожни и притеснени чиновници и апаратчици, които треперят до последния миг заради оценката дали са си свършили работата така, както трябва. Мълчание. Значи - и този път не стана.

Защо разказвам всичко това ли? Историята си има предистория - на 11 април, когато пристигнахме в Скопие с екипа да поработим над филма за Битолския надпис на Иван Владислав, първият човек, с когото се срещнах бе посланикът ни в Македония Иван Петков. Познаваме се отдавна, имаме си приказката. Беше радостен - връщаше се от канцелариите на македонския президент в охранявания правителствен район на хълма Водно, където беше получил потвърждение за съвместна проява на държавните глави - Росен Плевнелиев на България и Георге Иванов- на Македония. Срещата трябваше да стане на 6 май, на българските военни гробища в Ново село, точно в 13,00 часа местно време, където двамата политици да поднесат цветя. Чакай, това е толкова хубаво, че се питам сигурно ли е. Разбира се, че е сигурно.

Направих си сметката - ако Плевнелиев изпълни в София задълженията си като главнокомандващ по време на военния парад за 6 май, би имал време да пристигне в Ново село за церемонията - 13 часа местно време е 14,00 българско. Става. Чакай, това май ще бъде първият път в петгодишния му мандат, когато нашият президент ще стъпи на територията на Македония, поне така сочи моята лична статистика. Но както се казва, винаги има първи път. Пък и очевидно президентът ни е преодолял съображенията си, които го спираха да направи посещение в Македония въпреки поканите оттам и макар в края на мандата си, е решил да отскочи до Ново село. Пък и поводът е достатъчно символичен и съдържателен - общи свежи цветя на паметниците на загинали български войници и офицери, почетна рота от гвардейци, както в предишните години, хора от двете страни на границата, празник...Хубаво. Даже в главата ми се завъртяха идеи след снимките си за филма в Битоля и Прилеп да скочим до гробищата, да направим едно репортажче, което да се излъчи предварително в Деня на храбростта, след като по-късно през деня държавният ни глава ще е там. Защо пък не?

После всичко се обърка. Македонският президент изненадващо подписа указ за помилването на 56 политици и други личности, македонците видяха в това опит да бъде снета съдебната отговорност от досегашните управляващи начело с премиера Никола Груевски, и излязоха на улиците. Първо в Скопие, после и в другите градове на страната. И така до днес. До Георге Иванов започнаха да пристигат послания от негови колеги от чужбина, от политици и държавници с препоръка да отмени решението си. Между тях, и от Росен Плевнелиев. Иванов стана обект на остра критика, протестиращи в Скопие си позволиха да горят портрета му, тонът на посланията отвън ясно дадоха да се разбере, че той постепенно влиза в режим на международна изолация, от който може да го изведе, при това не напълно сигурно, само решение да отмени помилванията. На няколко пъти неформални информации сочеха, че Иванов е готов да го направи, че аха, не днес, ама утре, не, в четвъртък, ще се произнесе и ще се самокорегира. Не стана, дори когато опозицията в Македония обвърза участието си в насрочената за Виена среща на лидерите на основните политически партии с евро-представителите начело с комисаря Йоханес Хан с изтеглянето на указа на държавния глава. Срещата се провали, лидерите не седнаха заедно на маса, провалът отекна сериозно в Брюксел и в международната общност, Иванов остана сам в ината си, давайки си ясна сметка, че ако отстъпи, си подписва смъртната политическа, а вероятно и професионална научна, присъда.

Да си призная, личната съдба на политик и на професор на Георге Иванов не ме вълнува чак толкова. Каквото е надробил, да си го сърба. И така ще стане, колкото и той да се опитва и да се прави на принципен и храбър държавен глава, който спасява страната си. Притеснението ми беше, че в такава ситуация около Иванов, когато е сочен с пръст като основен виновник за новия протестен взрив в Македония, каквато и да била среща с Росен Плевнелиев е просто невъзможна. И просто не бива да се прави защо би превърнала нашият президент в съучастник на погрешната политика на неговия колега оттатък границата. Дипломацията си има правила и колкото идеята двамата да положат заедно цветя на гробовете на българските офицери и войници в Ново село да беше „вкусна”, тези правила трябва да се спазват. Когато се върнах в София пуснах е-мейл на нашия посланик в Скопие в този контекст, отговор не получих, но както е известно, в дипломацията и мълчанието е отговор. Жалко за усилията, които нашето посолство в Скопие е положило да убеди Георге Иванов, че една съвместна проява с Росен Плевнелиев в деня, когато България се покланя пред паметта на загиналите свои синове, би била хубав знак за намерението на двете държави да развиват отношенията си и че правят това тъкмо върху най-спорната и деликатна територия на взаимните си връзки. В случая обаче провалът на тази идея не е българска вина, отговорността трябва да бъде лоцирана тъкмо в сараите на Георге Иванов под хълма „Водно” в Скопие.

Жалко е и нещо друго - получихме поредното доказателство, че нашите братовчеди оттатък границата не са сериозен партньор за сериозни неща, независимо за какво става дума и кой е субектът отсреща - обикновен търговец и бизнесмен или политик на някакво равнище в йерархията. Несериозна работа. И от тези хора чакаме да турят подписа си под прословутия Договор за сътрудничество и добросъседство между двете страни, в който някои клаузи са посветени тъкмо на прояви като тази, планирана за 6 май в Ново село.

Пък и да бъде подписан, кой дава гаранция, че задълженията в него от страна на македонците ще се изпълняват.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019


Реквием за един успех

02.11.2019


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019, Костадин Филипов


Реквием за един успех

02.11.2019, Костадин Филипов


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019, Костадин Филипов


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 16:00, 19 ноември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----