За Гергьовден бях с приятелско семейство в родния ми град Петрич. Празник на града е, а и отдавна е и наш фамилен празник.

В събота се разходихме до Струмица, първия т град оттатък границата с Македония Майка ми е раждана там, братовчедките и братовчедите - които са останали живи, разбира се, са също там.

Ходихме до манастирите Водоча и Велюса край града - грижливо подържани, пълни с монахини. Почивка.

И през двата дни се ослушвах дали някъде наоколо няма да се чуят характерните сирени на патрулните полицейски коли, или на охраняващите автомобили на НСО, придружаващи високопоставен ескорт.

Бих казал - надявах се да ги чуя. Много исках да ги чуя. Защото това щеше да означава, че една персона от най-високия връх на държавното ни управление минава през Петрич, поема по шосето на запад към границата с Македония, минава покрай обновения парк на Самуилова крепост и през пункта Златарево влиза на територията на съседната държава. Оттам до Ново село, където са гробищата на българските войници и офицери, загинали по време на войните от началото на миналия век, са само няколко километра. Поразпитах в Петрич дали се готвят за височайшо посещение, отговориха ми, че не очакват такова, пък и поведението им беше на спокойни хора, не на тревожни и притеснени чиновници и апаратчици, които треперят до последния миг заради оценката дали са си свършили работата така, както трябва. Мълчание. Значи - и този път не стана.

Защо разказвам всичко това ли? Историята си има предистория - на 11 април, когато пристигнахме в Скопие с екипа да поработим над филма за Битолския надпис на Иван Владислав, първият човек, с когото се срещнах бе посланикът ни в Македония Иван Петков. Познаваме се отдавна, имаме си приказката. Беше радостен - връщаше се от канцелариите на македонския президент в охранявания правителствен район на хълма Водно, където беше получил потвърждение за съвместна проява на държавните глави - Росен Плевнелиев на България и Георге Иванов- на Македония. Срещата трябваше да стане на 6 май, на българските военни гробища в Ново село, точно в 13,00 часа местно време, където двамата политици да поднесат цветя. Чакай, това е толкова хубаво, че се питам сигурно ли е. Разбира се, че е сигурно.

Направих си сметката - ако Плевнелиев изпълни в София задълженията си като главнокомандващ по време на военния парад за 6 май, би имал време да пристигне в Ново село за церемонията - 13 часа местно време е 14,00 българско. Става. Чакай, това май ще бъде първият път в петгодишния му мандат, когато нашият президент ще стъпи на територията на Македония, поне така сочи моята лична статистика. Но както се казва, винаги има първи път. Пък и очевидно президентът ни е преодолял съображенията си, които го спираха да направи посещение в Македония въпреки поканите оттам и макар в края на мандата си, е решил да отскочи до Ново село. Пък и поводът е достатъчно символичен и съдържателен - общи свежи цветя на паметниците на загинали български войници и офицери, почетна рота от гвардейци, както в предишните години, хора от двете страни на границата, празник...Хубаво. Даже в главата ми се завъртяха идеи след снимките си за филма в Битоля и Прилеп да скочим до гробищата, да направим едно репортажче, което да се излъчи предварително в Деня на храбростта, след като по-късно през деня държавният ни глава ще е там. Защо пък не?

После всичко се обърка. Македонският президент изненадващо подписа указ за помилването на 56 политици и други личности, македонците видяха в това опит да бъде снета съдебната отговорност от досегашните управляващи начело с премиера Никола Груевски, и излязоха на улиците. Първо в Скопие, после и в другите градове на страната. И така до днес. До Георге Иванов започнаха да пристигат послания от негови колеги от чужбина, от политици и държавници с препоръка да отмени решението си. Между тях, и от Росен Плевнелиев. Иванов стана обект на остра критика, протестиращи в Скопие си позволиха да горят портрета му, тонът на посланията отвън ясно дадоха да се разбере, че той постепенно влиза в режим на международна изолация, от който може да го изведе, при това не напълно сигурно, само решение да отмени помилванията. На няколко пъти неформални информации сочеха, че Иванов е готов да го направи, че аха, не днес, ама утре, не, в четвъртък, ще се произнесе и ще се самокорегира. Не стана, дори когато опозицията в Македония обвърза участието си в насрочената за Виена среща на лидерите на основните политически партии с евро-представителите начело с комисаря Йоханес Хан с изтеглянето на указа на държавния глава. Срещата се провали, лидерите не седнаха заедно на маса, провалът отекна сериозно в Брюксел и в международната общност, Иванов остана сам в ината си, давайки си ясна сметка, че ако отстъпи, си подписва смъртната политическа, а вероятно и професионална научна, присъда.

Да си призная, личната съдба на политик и на професор на Георге Иванов не ме вълнува чак толкова. Каквото е надробил, да си го сърба. И така ще стане, колкото и той да се опитва и да се прави на принципен и храбър държавен глава, който спасява страната си. Притеснението ми беше, че в такава ситуация около Иванов, когато е сочен с пръст като основен виновник за новия протестен взрив в Македония, каквато и да била среща с Росен Плевнелиев е просто невъзможна. И просто не бива да се прави защо би превърнала нашият президент в съучастник на погрешната политика на неговия колега оттатък границата. Дипломацията си има правила и колкото идеята двамата да положат заедно цветя на гробовете на българските офицери и войници в Ново село да беше „вкусна”, тези правила трябва да се спазват. Когато се върнах в София пуснах е-мейл на нашия посланик в Скопие в този контекст, отговор не получих, но както е известно, в дипломацията и мълчанието е отговор. Жалко за усилията, които нашето посолство в Скопие е положило да убеди Георге Иванов, че една съвместна проява с Росен Плевнелиев в деня, когато България се покланя пред паметта на загиналите свои синове, би била хубав знак за намерението на двете държави да развиват отношенията си и че правят това тъкмо върху най-спорната и деликатна територия на взаимните си връзки. В случая обаче провалът на тази идея не е българска вина, отговорността трябва да бъде лоцирана тъкмо в сараите на Георге Иванов под хълма „Водно” в Скопие.

Жалко е и нещо друго - получихме поредното доказателство, че нашите братовчеди оттатък границата не са сериозен партньор за сериозни неща, независимо за какво става дума и кой е субектът отсреща - обикновен търговец и бизнесмен или политик на някакво равнище в йерархията. Несериозна работа. И от тези хора чакаме да турят подписа си под прословутия Договор за сътрудничество и добросъседство между двете страни, в който някои клаузи са посветени тъкмо на прояви като тази, планирана за 6 май в Ново село.

Пък и да бъде подписан, кой дава гаранция, че задълженията в него от страна на македонците ще се изпълняват.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Лихнида кайче веслаше в Охридското езеро...

13.07.2019


Оставете Тамара на мира…

07.07.2019


Груевски остава в Унгария

04.07.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове





Оставете Тамара на мира…

07.07.2019, Костадин Филипов


Груевски остава в Унгария

04.07.2019, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 8:30, 16 юли 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----