© Снимка: БТА/АР

В един от своите призиви за прием на хилядите бежанци от Близкия изток в Германия, канцлерът Ангела Меркел заяви, че те, бежанците, ще се включат активно в икономиката на страната. Това очакване бе и един от основните аргументи на Меркел да отвори вратите на държавата си за бежанците. Този аргумент бе и нейната препоръка към останалите страни от Европейския съюз, към които хилядите от юг се бяха насочили.

Ефективността на бежанското присъствие в икономиката на развитите централно- и северноевропейски държави тепърва ще се анализира. Но някъде на юг, около границите на Гърция и Македония вече се води битка за скромния бизнес, който хилядите бежанци донесоха със себе си. Малък, малък, колко да е малък, както казва популярната рекламна реплика. Но и той вече стана проблем на сериозни вълнения, остри сблъсъци и активна намеса на държавните институции.

През лятото на миналата година, когато първите бежански вълни една след друга създадоха напрежение на границата между Гърция и Македония, властите в Скопие реагираха неадекватно и видяха решението на проблема чрез използването на сила. Кадрите от македонските полицаи, гонещи в полето бягащите бежанци с палки в ръце, обиколиха света. Властите в Скопие си имаха своите вътрешнополитически аргументи за такава реакция - липсата на готовност за посрещане на толкова бежанци; надежда, че вълната ще тръгне по друг маршрут; страх от повторение на 1999 година, когато почти половин милион бежанци от Косово превърнаха Македония в един огромен лагер; острата политическа и морална криза в страната. След натиска от Брюксел, правителството на Никола Груевски промени тактиката си и прие, че всъщност онези, които преминават през границата от Гърция, гледат на Македония като на транзитна зона. И положението (относително), се нормализира.

Първите, които реагираха на промяната на поведението към бегълците, бяха...местните шофьори на таксита. Те първи видяха възможността за печалба от това да пренасят бежанците до северната граница на Македония със Сърбия, най-вече онези, които семейно търсят пътя на север. Срещу съответното заплащане, разбира се. Както се казва, частната предприемчивост на таксистите отвори вратата към нов вид бизнес. Скоро в него се включиха и собствениците на частни автобуси. И то не само от граничния район, ами от цяла Македония. Държавата реагира последна, но все пак организира транспорта към Сърбия, използвайки държавните железници.

В Македония, в която поне по официална статистика (силно занижена, разбира се) безработицата е около 30 на сто, превозът и частната грижа за бежанците стана доходоносен и не толкова труден бизнес. Както се казва, бизнес, дошъл от небето. Но много скоро, след координация с европейските институции, с аргумента за по-голям ред и ефективност, македонските власти се опитаха да се намесят по-активно в контрола на движението на бежанците. Най-напред започнаха да строят ограда на границата с Гърция, от няколко дни насам изграждат нов пояс на около пет метра от първия. Ограничиха достъпа, като пропускат само онези, които имат лични документи, доказващи, че идват само от три страни - Сирия, Ирак и Афганистан. Македонските железници поеха задължението да извозват бежанците, като дадоха зелена светлина на специален нощен транзитен влак от гарата н най-южния град Гевгели до най-северната гранична точка - пункта Табановце. Влакът спира само при крайна необходимост, ако някой от пътниците има остър здравословен проблем. Иначе, директно - Гевгели-Табановце и по-нататък.

Би трябвало тази организираност на местните власти да бъде приветствана. Но, това е от една страна. От друга, държавната грижа удари личната инициатива на таксисти и други превозвачи. И проблемите започнаха. На няколко пъти таксиметровите шофьори блокираха границата и движението на влаковете, но след намеса на полицията трасето бе разчиствано. Така се стигна до договор между представителите на частния транспортен бизнес и държавата, според който транзитните влакове ще пътуват нощем, а автомобилните превозвачи ще обслужват бежанците денем. На всичко отгоре, вече в договор с правителствата на Сърбия, Хърватия, Словения и Австрия влакът от Гевгели ще пренася транзитно бежанците чак до Виена. Това означава, че целият контрол, селекция и регистрация на бежанците ще се върши на границата между Гърция и Македония, а на пътуващите във влака няма да се налага да бъдат подлагани на контрол на останалите междудържавни граници по железопътното трасе. Тези обстоятелства допълнително повишиха привлекателността на организираното пътуване с директния влак за сметка на такситата и автобусите.

И ето, паралелно с блокадата на границата от гръцка страна от фермерите, блокада се случи и от северната страна. Както се казва, от юг - трактори и вършачки, от север на граничната линия - таксита и автобуси. Картинка! Таксисти и автобусни превозвачи завардиха железопътната линия и магистралата, свързваща Македония с Гърция. Протестиращите искаха клаузите на дневно-нощния режим да се спазват, за да има работа и за хората зад волана. Нощно време - влак, дневен режим - таксита и автобуси. Иначе, заканата всеки ден по 12 часа движението по магистралата и железопътната линия ще се блокира. Е, полицията предупреди, че ще използва сила за да върне ситуацията в нейните нормални рамки, но така или иначе огорчението, че дошлият от небето, или по-точно от юг, скромен бизнес е подложен на бавна и мъчителна ликвидация, е налице.

Някой би казал - както дошло, така и си отишло. Примерът очевидно не е типичен и едва ли канцлерът на Германия Ангела Меркел е имала него предвид, когато предвещаваше ефективно навлизане на бежанците в икономиката на страната. Но че от бежанската криза може да се печели, при това легално, е повече от ясно. Стига всичко да става по правилата на свободната пазарна икономика.

Това е, да речем, македонската гледна точка. Но има и друга - гръцка. В Атина реагираха остро, предупреждавайки, че всяко едностранно решение на другите държави по трасето на бежанците да затворят границите би означавало, че Гърция ще бъде принудена да се грижи за всички, които не са минали строгия контрол. Дори външният министър на Сърбия Ивица Дачич даде да се разбере, че и Белград ще затвори вратите на Сърбия, ако и другите държави по трасето направят същото. Както се казва, докато онези с такситата и автобусите се борят за хляба си за сметка на драмата с бежанците, политическата игра между държавите па трасето юг- север продължава.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019


Реквием за един успех

02.11.2019


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019, Костадин Филипов


Реквием за един успех

02.11.2019, Костадин Филипов


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019, Костадин Филипов


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 20:00, 11 ноември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----