20 хиляди софтуерни специалисти липсват на българския пазар, а фирмите се чудят как да наваксат дефицита. Данните на образователното министерство показват, че произвеждаме почти пет пъти по-малко от нуждите на пазара. Отделно университетите обучават студентите за инженери, а компаниите изпитват глад за програмисти. Къде и защо се губи пресечната точка между образованието и бизнеса и какво прави държавата за един от най-бързо развиващите се сектори.

Недостигът на IT специалисти е хроничен проблем, за който от години говорим, а решение все не се намира.

Стамен Кочев - Асоциация на софтуерните компании
"Проблемът е повече от хроничен и повече от 10-годишен вече. Примерно около 2000 специалисти изкарва системата на година, на нас ни трябват около 6000, това беше 2012-та".

На принципа на доминото проблемът повлиява и на една от най-големите софтуерни компании у нас, която трудно намира подходящите кадри.

Румяна Тренчева - изп.дир. на софтуерна компания
"Много е тъжно да не знаем как да задържим собствените си деца и как да развиваме тях и те да заминават, а да се опитваме да мислим, че можем да внасяме таланти, по същия начин както внасяме можем и да ги загубим".

Всяка година България губи 5% от специалистите си. А по данни на университетите всеки пети студент заминава навън. Високото заплащане не ги задържа - средната заплата на IT специалист е 6 пъти над средната за страната - около 3500 лева. Все пак добрият пример не липсва.

Елица е на 20 години. Ходи на курс по програмиране в Софтуерния университет, за да надгради наученото от бакалавърското си образование.

Елица, студентка:
Определено е предизвикателство. Аз съм доста в началото и така не съм се отчаяла още, но като цяло не е лесно определено.

Казва, че в тази област има добра реализация и затова е останала в България. Избрала я, защото иска да е независима, да разчита на себе си и като всеки млад човек -да намери баланса между работата и личния живот. Мечтае да пътува. Задачата й за днес- да създаде указател с имена и адреси. За целта вече е изписала към 40 реда.Не й се вижда трудно. Но знае, че това е само началото.

Елица, студентка:
Технологиите постоянно се развиват и езиците, чрез които се пише. И постоянно учиш нови неща.

В зародиш проблемът тръгва в детска възраст. Още докато подрастващите изкачват стълбата на основното и средното образование им липсват базови умения, които да ги подготвят за пазара, смятат специалистите.

Румяна Тренчева - изп.дир. на софтуерна компания
"Днешните деца са в състояние да програмират и те могат да програмират когато са на 10-11 години, т.е. когато едно дете е в 5-ти клас то категорично трябва да започне програмиране като език".
Стамен Кочев - Асоциация на софтуерните компании
"Не трябва да им се набива математиката е трудна, не става, особено на момиченцата, това е ужасно. във фирмите реално погледнато в нашите фирми 30-35% са жени, т.е. това не е вярно".
Румяна Тренчева - изп.дир. на софтуерна компания
"Тоест да се научим да работим по проекти, да изградим проектна култура".

От Асоциацията на софтуерните компании смятат да отидат при децата в училище на крака и да разказват за предимствата на компютърните технологии. Плановете им са след 5 години още 6000 кадри да излязат на пазара. Ако дотогава, дефицитът не се е задълбочил.

Стамен Кочев - Българска асоциация на софтуерните компании
"Реално стандартът на живот който осигуряваме тук на нашите хора и съпоставим с този в обединеното кралство".

Компаниите искат реформа в средното образование, защото на 20 студентите вече са оформени. Затова искат програмирането да се изучава от по-рано като език в училище, както е английският и френският.

Румяна Тренчева - изп.дир. на софтуерна компания
"Средното образование трябва да бъде реформирано категорично с много силен фокус върху природните науки, математика, физика".

За подготвени кадри бизнесът разчита на 20 университета в страната и на над 30 частни академии. Последните обаче дават квалификация и тесни знания за даден продукт. Университетите пък обучавали инженери, а пазарът търсел програмисти. И точка на пресичане няма.

проф. Любомир Димитров - зам.-ректор по учебната дейност
"Университетът не реагира на днешния ден, ние трябва да правим това, което ще бъде след 10 години. Трудът на програмиста е много сериозен, аз бих го сравнил с труда на миньора,това е много тежка работа, но тя е по-скоро изпълнителска. Но няма смисъл да правиш висше образование за изпълнители".

Според бизнеса и системата в някои университети е опорочена - по-силните катедри със желани специалности изкуствено издържат по-слабите. И не се разкриват нови места. Още по-притеснителни са данните на министерство на образованието - как от 2013-та досега вместо да се увеличават, бройките дори намаляват.

Стамен Кочев - Асоциация на софтуерните компании
"Самата система си играе лоша шега в университетите. Катедрите, които нямат студенти реално би трябвало да нямат и финансиране. Има някаква такава бих казал порочна система".

В Техническия университет в София годишно завършват около 500 IT специалисти. Дълго време бройките не са увеличавани, до преди две години, когато откриват нова специалност, но и от нея завършилите стават програмисти.

проф. Любомир Димитров - зам.-ректор по учебната дейност
"Те търсят програмисти, ние правим инженери, направете тази разлика, инженерът трябва да мисли. Те казват: защо не сте ги научили на това и тук винаги сме имали проблем с бизнеса, научите ги специално на този продукт, нека да кажем да използват Java. Конкретното обучение става във фирмите".

Иначе IT секторът произвежда почти 2% от икономиката на страната ни. Наскоро държавата реши да отпусне целево 600 хиляди лева за обучението на нови 300 студенти.