Колкото повече минава времето от драматичната нощ на 7 срещу 8 март, когато в Брюксел Европейският съюз и Турция положиха основите на споразумение за бежанците, толкова повече нарастват въпросите към него. Да не кажа и укорите, тъй като не са малко мненията, които не приемат позицията на Брюксел в преговорите с Анкара, както и обещанията, че когато то бъде окончателно „изчистено” и дообработено на 17 и 18 март, проблемът с бежанската и мигрантска вълна от Близкия изток към Централна Европа ще бъде решен.

Лично мене не ми дават мира два основни въпроса, на които все още не мога да намеря окончателния отговор. Да оставим настрана съобщението за приключилите преговори, според което двете страни - ЕС и Турция, се били съгласили по принцип за някои важни решения като изход от бежанския проблем. Е, аз се опитвам в продължение на вече четири десетилетия да разгадавам енигматичния език на дипломацията и съм научил, че когато става дума за решение „по принцип”, това означава, че никакво решение и споразумение не е било постигнато. Та, така и гледам на всичко онова, което беше изговорено и написано в ранната утрин на 8 март след продължилите повече от 12 часа преговори. Маркирани бяха някакви намерения, които трябва да бъдат утвърдени на следващата среща на Европейския съвет на 17 и 18 март, най-вероятно отново с участието на турската страна в лицето на премиера Давутоглу. Тогава този срок от десетина дни между двете заседания - едното извънредно и специализирано за отношенията между ЕС и Турция за бежанския проблем на 7 март, и другото, редовно, на 17 март, но под напора на обстоятелствата отново включващо в дневния си ред основната тема от предишното, та, този срок от десетина дни най-вероятно има за цел да се превърне в период, в който да се тества обществената реакция в страните–членки на ЕС по въпроса за отношението към Турция и нейната роля в търсенето на изход от бежанската и мигрантска вълна. Или пък, както сочат мнозина наблюдатели, особено в Германия, в неделя да минат важните за канцлера Ангела Меркел няколко провинциални местни избори, в които тя да сондира популярността на правителството и на ръководената от нея партия Християн-демократически съюз.

© БТА

Основното ми принципно /ах, това принципно!/ възражение е тясното обвързване в хода на преговорите на два основни пакета от въпроси. Единият е за бежанската вълна и ролята на Турция за изхода от нея, а вторият е за ускоряването на преговорния процес между Анкара и Брюксел за членство на Турция в ЕС. Доколкото разбираме, турската страна е била тази, която е наложила това обвързване с очакването, че отстъпки в единия пакет може да бъде компенсиран с такива от другия пакет. Както и стана. А уж срещата на 7 и 8 март бе с една единствена точка от дневния ред - бежанската вълна. Медиите в Анкара направиха достатъчно да подготвят европейското обществено мнение за това колко важна може да бъде ролята на Турция в решаването на този изключително важен и актуален проблем за Европейския съюз и неговите страни-членки. Но го направиха така, че да фокусират вниманието върху очакванията на Анкара за бонус, ако Турция се намеси решително с мерки за бежанската вълна. Колко страшно само стана, човек да не е в обувките на премиера Давутоглу - президентът Ердоган му бил казал да не се връща в родината си, ако не докара поне още 3 милиарда евро помощ плюс онези вече обещани 3 милиарда за бежанците. Какви ли не чудовищни суми се разиграха в Брюксел в навечерието на срещата - сумата достигна дори до 20 милиарда евро претенции от страна на Турция. Посланието бе ясно - ще се води пазарлък за пари и то за много пари, Турция иска това и само това, и нищо друго.

Така ли? И изведнъж се оказа, че претенциите били в друга посока - либерализация на визовия режим за турските граждани от юни, а не от октомври, отваряне на нови пет глави, а не на една от преговорния процес за членство в ЕС, и така нататък. Обещанието бе дадено, макар че впоследствие тълкуванията на договореностите показват, че картината не е може би чак толкова ярка, отколкото ни се струва на пръв поглед. Ще видим.

Ако първото ми несъгласие бе свързвано с обвързването на два пакета от въпроси, второто пък е заради липсата на подобно обвързване между други два пакета. От едната страна, обещанията за нови преговорни глави и изобщо, за ускоряване на преговорния процес за присъединяване, а от друга - сериозните нарушения на основните демократични правила в Турция през последно време. Според британския „Гардиън”, „ЕС търси помощ в решаването на емигрантската криза от страна, в която растат деспотизмът и цензурата”. И по-нататък - „Турция води война против етническите малцинства, полицейските специални части нападат офисите на опозиционния вестник „Заман”, тайните й служби са обвинени, че изпращат оръжие на Ислямска държава, нейните войници събарят руски самолети. И без оглед на всичко това, Анкара очаква да стане членка на ЕС”.


За подобни нарушения на основните демократични правила и норми всяка една друга държава, кандидат за членство в ЕС би била получила сериозен укор от страна на Брюксел. Но не и Турция, поне не на 7 март. Свидетел съм на безкрайните претенции към страните от Западните Балкани, които седят кротко в „чакалнята” за членство, чудейки се какво ще бъде поредното изискване на европейската администрация. Македония, която вече седем или осем години получава препоръка за начало на преговори, все още не може да ги стартира. Но в разгара на бежанската криза малката балканска държава, която лежи на трасето на така наречения Балкански бежански маршрут, инкасира още една задача - да се отнася „правилно” към бежанците, тъй като от това щяло да зависи дали ще стартира преговорния процес или не. Препоръката дойде лично от еврокомисаря по разширението Йоханес Хан. Слава Богу, критикуваните за какво ли не македонци се стегнаха и ако изключим първоначалните им остри и непремерени реакции от лятото на миналата година се оправиха не лошо в кашата, забъркана от други. Но засега начало на преговори за членство в ЕС отново не се очертава.


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Костадин Филипов


Крушата не пада по-далече от дървото

17.11.2017


Хайде да стягаме комисията

10.11.2017


Справедливост или наказание?

03.11.2017


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Крушата не пада по-далече от дървото

17.11.2017, Костадин Филипов



Хайде да стягаме комисията

10.11.2017, Костадин Филипов



Справедливост или наказание?

03.11.2017, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 6:00, 23 ноември 2017 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----