Трябва ли да се забранят религиозните символи в светското училище е въпрос на дебат. Има държави в Европа, които забравняват носенето на забрадки, кръстчета, еврейски шапчици.

Държавата трябва да приеме правила, които да са ясни и да важат за всички. Това смята социологът Алексей Пампоров. Според него случаят от Вълкосел се раздухва изкуствено и се използва политически. Има ли казус "забрадка" у нас и прозират ли зад него знаци за радикализация?

Докато няма общ регламент, да се спира от училище едно момиче, което носи забрадка, е неприемливо, смята социологът Алексей Пампоров. Ако училището в населеното място е едно - то ще бъде лишено от правото на образование.

Алексей Пампоров - социолог - Отворено общество: Феминизмът в ислямските страни неслучайно казва, че няма нищо по-страшно за ислямистите от образованата жена. Много по-голяма глупост е да кажем - щом е със забрадка няма да ходи на училище и да я оставим неграмотна, необразована и покорна на своята необразованост.

Преди 5 години Сайде Мехмед от Горно Краище беше принудена да се премести в духовното училище в Момчилград, след като беше изключена заради избора си да носи забрадка. Комисията по дискриминация се произнася в полза на училищния правилник и казва, че в светските училища трябва да има атмосфера, свободна от идеологически и религиозни доктрини.

Алексей Пампоров - социолог - Отворено общество: Мислейки за интеграция, а не дискриминация, трябва да си дадем сметка, че ако кажем "не" на забрадките, трябва да кажем "не" и на кръстчетата, за да бъде отношението към всички ученици еднакво.

Забрадката в България е традиция, а не казус, казва Пампоров. Тя не е символ само на исляма, а характерно в миналото облекло за жените - и при роми, и турци, и българи. Чрез начина на връзване и цветовете е показвала коя е жената и откъде е.

Алексей Пампоров - социолог - Отворено общество: Нещо като ходещ паспорт преди нея. Който казва - тя е свободна, омъжена, вдовица, християнка, мюсюлманка.

При ромите - калайджии и в помашките села в Родопите, тя е останала част от ежедневното облекло на жените. Забулването изцяло, обаче не е част от традициите по нашите земи.

Алексей Пампоров - социолог - Отворено общество: Факт е, че за българския традиционен ислям забрадката е важна, но никога това нещо с фереджето, след Освобождението, не е съществувало по такъв начин. Сега има един два ромски квартала в Пазарджишкоромски, където тази интервенция на Ислямските фондации доведе до това, че се носят бурки.

Има данни, че ислямски фондации плащат нещо като стипендии - на жените да носят бурки и на мъжете - бради. Няма обаче еднозначен отговор - дали зад булото се крие процес на радикализация. Никой не знае какво се проповядва в тези махали.

Алексей Пампоров - социолог - Отворено общество: Дали мюфтийството е изтървало контрола и не знае какво се случва, защото и при салафизма има три течения - една много малка част от тях са джихадистите.Не мога да ви кажа дали не е страшно - може да са джихадисти и да е страшно, но за да се каже - трябва да мине малко време и трябва малко работа на държавните институции.

Според Пампоров сред ромите текат 2 паралелни процеса - при едни на радикализация при други на либерализация на исляма.