Край. Край на президентската надпревара в Република Северна Македония далече-далече преди тя да е започнала. Първият й тур е насрочен за 21 април, но ето сега, в началото на хубавия месец март, тя е на път да бъде предварително спечелена.

За такива случаи в спорта казват, че „мачът е свирен”. Тоест, няма смисъл да тичате по терена и да се блъскате, да ритате топката и да се търкаляте по тревата, резултатът е нареден преди съдията да обяви началото на срещата. Уреден резултат, нищо друго...

Така и с договорката на премиера Зоран Заев и на неговия коалиционен партньор Али Ахмети, лидер на Демократичния съюз за интеграция /ДСИ/ да отидат на изборите за пети президент на страната на 21 април с предварително договорен общ кандидат. И ако може - зад него да застанат не само социалдемократите на Заев, но и другите партии от коалицията, която той оглавява. И ако може - да му дадат подкрепа не само симпатизантите на ДСИ на Ахмети, но и на другите политически партии на албанската етническа общност в държавата. Което, ако се случи, би означавало, че такъв кандидат, избран с подобен консенсус, би спечелил още на първия тур и би направил безпредметен балотажа на втория. Поне аритметично изглежда така...

Е, засега пълният консенсус се отлага, макар че и договорката между Заев и Ахмети е сериозен плюс в реализацията на този чисто политически проект. Две от по-малките партии от албанския политически блок – „Съюз за албанците” и Движение Беса решиха да не се присъединят към консенсуса и вече обявиха свой кандидат за президент - проф. Блерим Река.

Зоран Заев в разговор с техните лидери се опита да ги убеди и те да се включат към ДСИ и СДСМ, но очевидно- поне така беше обявено!, те са отказали заради позицията си, че винаги, при всички условия и избори е добре албанците в Република Северна Македония да издигат свои кандидати. Поне на първия тур, пък после, на втория, всичко ще зависи от пазарлъците за балотажа...

Защото - поне на този етап от демографската и електорална картина в държавата, никак не е възможно кандидат-албанец да спечели на първи тур, защото тогава за него ще гласуват само албанци. А техните гласове не достигат, срещу който и да е кандидат на големите партии на македонците. Поне аритметично изглежда така, но и досегашната изборна практика на предишните четири или пет вота, потвърждава това...

Идеята за консенсусен президент си има своята история, дори бих казал, вече и своята митология. Някога, когато още бе жив, лидерът на най-силната тогава Демократичната партия на албанците Арбен Джафери настояваше за подобна формула на управлението на страната - избран с консенсус президент - македонец и негов вицепрезидент - избран с консенсус вицепрезидент. Джафери, който бе човек на идеята етническите спорове и претенции на албанците да се решават в институциите, искаше това дори да се запише като изискване и в конституцията на страната с цел веднъж завинаги да се сложи край на претенцията на албанската общност, че не е „пускана” в управлението на държавата.

Щом в изпълнителната власт се наложи като неписано, но задължително правило, коалиционна форма на състав на правителството между най-голямата партия на македонците и най-голямата - на албанците, защо подобен формат да го няма и в президентската институция? Ето и сега - коалиционни партньори в правителството са Социалдемократическият съюз на Македония / СДСМ/ на Зоран Заеви Демократичният съюз за интеграция /ДСИ/ на Али Ахмети. Значи, може би е време формулата на Джафери, макар и леко видоизменена, да се върне в обръщение. И Ахмети го направи - предложи на Заев и неговите партньори да приемат обща и избрана с консенсус политическа фигура, с която всички да отидат на първия тур на президентските избори. Консенсусен кандидат, така да се каже...

След като има принципно съгласие, остава да се реши кой ще бъде този консенсусен кандидат. И Заев, и Ахмети не казват нищо, макар че в публичното пространство в Скопие се въртят четири имена - три на министри от кабинета и един извън него. Различните „групи по симпатии” около различните медии дават предпочитание на „своя човек”, затова няма да се хващаме да ги изброяваме и да коментираме шансовете им. Тези дни-днес или утре, името трябва да стане известно, а на 3 март, в неделя, на конгрес на СДСМ той/ или тя!/ трябва да получи и партийната подкрепа.

Както винаги, при албанците нещата са по-дискретни. И не защото умението за конспирация им е по-близко, а защото –все пак! може би си дават сметка, че все още е рано за това албанец да стане държавен глава на Република Северна Македония. Макар че – вярвайте ми, те си го имат едно на ум. Албанецът, независимо къде живее- Албания, Косово, Северна Македония, Черна гора или Сърбия, или навсякъде по света, винаги поставя и най-малките детайли в един стратегически контекст, свързан с това някога по-близо или по-далеч във времето те, албанците, да живеят заедно...

Преди десетина дни, когато правех интервюто за БНТ с председателя на парламента на Северна Македония Талат Джафери, го попитах директно дали вече е дошло времето албанец да стане президент на страната. Още повече, че формулата за консенсусен кандидат за президент предполага това. Талат отговори спокойно и уверено - че какво, ето, аз съм албанец и съм председател на Събранието, върша си работата. Тогава - защо и президентът да не бъде албанец?

Какво ли още ни чака?


Още от Костадин Филипов


В Северна Македония отново избират

19.04.2019


Какво е това стратегическо партньорство?

13.04.2019


За тази визита на Ципрас в Скопие ще се говори дълго

06.04.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


В Северна Македония отново избират

19.04.2019, Костадин Филипов






По света и у нас, емисия – 12:00, 21 април 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----