Как се случва така, не знам, пък и не се наемам да гадая, но ето - историята като една стара шегобийка ни поднася парадокс върху парадокс.

На 23 октомври тази година ВМРО отбеляза своята 125-та годишнина от създаването си. На същия ден през 1893 година в Солун шестима учители от Солунската българска гимназия създават организацията, призвана да се бори за свободата на българите и против тиранията на Османската империя. Славна история, превратности, битки и предателства, жертви и победи - всичко това, събрано в годините оттогава насам - всичко 125. Връх на борбите е Илинденското въстание, избухнало на 2 август 1903 година.

През годините, когато Македония след Първата световна война влиза в състава на Кралска Югославия, организацията е забранена. Тя живее на територията на царска България, но бива забранена и у нас - след преврата на 19 май 1934 година. През 1946 година е разбита, нейните кадри, живеещи на територията на България, са унищожени. Чак след промените у нас в края на 1989 година организацията е възстановена, но вече като политическа партия.

Нещо подобно се случва и в Македония. През 1990 година, когато Титова Югославия почва да се разпада, в Скопие се създава партията ВМРО-ДПМНЕ. Магнетизмът на четирите букви е причината, учредителите да ги извадят на светло и да ги сложат на името на новата политическа сила. Тези четири букви са символ на патриотизъм, на борба за свобода и независимост, за просперитет. А онова допълнение ДПМНЕ- Демократична партия за македонско национално единство, по думите на нейните основатели, е поставено защото трябва все още да преодоляват забрани и табута, защото трябва да придаде приемлив публичен образ на новата политическа сила.

В най-новата история на Република Македония като суверенна и независима държава партията ВМРО-ДПМНЕ се превърна в незаобиколим фактор на обществената и политическата сцена. Повече в опозиция, по-малко на власт, партията има основен принос за изграждането и утвърждаването на новата ѝ държавност, за превръщането ѝ в международен партньор и ефикасен участник в международното общуване. За съжаление, и не само в това...

Шегата, която историята ни подхвърли е свързана тъкмо с датата на основаването на партията - 23 октомври. Тъкмо в деня на празника публичният образ на ВМРО-ДПМНЕ е сериозно накърнен заради позицията, упорито поддържана от нейното ръководство против Договора от Преспа с Гърция.

Гласуването в парламента, което - в крайна сметка, премина успешно за управляващите и за премиера Зоран Заев, предизвика истинска буря във ВМРО-ДПМНЕ. Фактът, че седем нейни членове подкрепиха Договора и допълниха липсващите депутатски гласове до така желаното мнозинство от две трети, разбиха мита за монолитното единство на парламентарната група. Още същата нощ, веднага след гласуването, когато въпросното мнозинство от две трети гарантира старта на парламентарната процедура за промени в Конституцията, тези седем човека бяха изключени от партията. Ей така, по предложение на председателя Християн Мицковски, партийните им книжки бяха отнети. Въпреки че някои от изключените имат много по-дълъг партиен стаж от Мицковски, въпреки че са трето поколение верни на идеята, събрала онези шестимата преди 125 години, въпреки...

Но трусовете не спряха. Чистката продължи с пълна сила. Беше изключен и един от така нареченото „реформаторско крило” Костадин Богданов, който се осмели да гласува по време на референдума на 30 септември. Един от подпредседателите на партията – кметът на Кавадарци Митко Янчев - също, и то със същото обвинение. Не го спаси фактът, че той е единственият градски кмет от ВМРО-ДПМНЕ, успяла на местните избори миналата година да победи кандидата на управляващите социалдемократи. Едно друго култово име - Сашо Миялков, бившият шеф на тайните служби в Македония и първи братовчед на почетния председател на партията Никола Груевски, също бе изхвърлен. Плетял интриги и въздействал на някои от онези седмина депутати от ВМРО-ДПМНЕ, които гласуваха за Договора с Гърция.

Е, като човек, който надавам понякога ухо на градските сплетни и митове, които кръжат край Вардар, бях дочул, че същият тази страховит шеф на тайните служби, който по времето на управлението на братовчед си Груевски колеше и бесеше в Македония, както се казва, бил имал контрол поне на десетина от депутатите на ВМРО- ДПМНЕ. И понеже има в досието си много неща, за които ще му се търси сметка, американците го били натиснали и той бил обещал, че ще направи така, че „неговите хора” в парламента да помогнат Договорът от Преспа, на който от Вашингтон държат много, да мине. Може и да е просто клюка, може и да не е пълната истина, но пък фактът, че дори роднинството му с Груевски не го спаси и той бе изключен от партията без никакви уговорки, поне на мен ми подсказва, че всичко казано до тук има сериозно основание.

Останаха излъгани онези, което се надяваха, че вълната на чистките във ВМРО-ДПМНЕ ще засегнат и Груевски. Нищо подобно - той остана невъзмутим на почетния си връх - не бил влияел върху нещата в партията. Но неговото протеже Мицковски даде да се разбере, че действа по негово внушение. В това число и с искането гласувалите за договора с Гърция депутати и изключени от партията, да подадат оставки и като пратеници. Нямали място в парламентарната група, щом не защитават интересите на партията, или по-точно, защото не следват партийната дисциплина.

И всичко това - на празника, който си заслужава да бъде отбелязан...


Още от Костадин Филипов


В очакване на новото име

10.01.2019


Нова година, нов късмет... стари проблеми

04.01.2019


Рибата още в тигана, те - президент готвят

23.12.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Когато денят започва с Туитър

12.01.2019, Ива Стойкова


В очакване на новото име

10.01.2019, Костадин Филипов





По света и у нас, емисия – 8:30, 17 януари 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----