И това лято гигантските намаления на дрехи изкушават. Верни на своята вече утвърдена политика, различните брандове буквално разпродават на безценица своята продукция няколко пъти в годината. Неизбежно възниква въпроса за себестойността на изделията, особено ако цената на една рокля например е била 70 лв., а в края на сезона се продава за десет!

© Архив

По ирония, горещите оферти понякога наистина се оказват такива. Защото ако не бъдат продадени, дрехите отиват в огъня. В съзнанието ми изникват поне два достатъчно известни бранда, които досега са признали, че изгарят дрехи.

Прави го популярен шведски гигант в конфекцията. Компанията се опитва да намери решение с непродадената стока, като я предоставя на централа за производството на ток. През 2017 г. електроцентралата във Вастерас е изгорила 15 тона дрехи и 400 000 тона други отпадъци, с които е започнала да замества въглищата. Централата, северозападено от Стокхолм, доставя ток на около 150 000 домакинства и планира до 2020 г. да се откаже от въглищата.

Прави го и британска модна къща, която е изгорила своя продукция в размер на 28 милиона паунда през миналата година. Според BBC, за да не я продаде на прекалено ниски цени. За последните 5 години компанията е унищожила непродадени колекции за 90 милиона британски лири. Британският бранд обаче е категоричен, че енергията, генерирана от изгарянето през 2018 г., е била усвоена.

Защо обаче компаниите предпочитат да унищожават продукция, вместо, да речем, да я дарят?

Причината е съвсем банална – по-евтино е. С други думи, регулациите в отделните европейски държави и най-вече данъците утежняват финансово производителите, ако решат да предприемат други действия, различни от унищожаването на продукцията, което е... безплатно! И ето как се стимулира разсипничество в индустрията.

Как стои въпросът с рециклирането?

Някои твърдят, че текстилната индустрия е вторият най-голям замърсител след петролната. „Грийнпийс” пък изчислява, че за производството само на една тениска се изразходват 2700 литра вода. За сравнение, това е водата, която един човек ще изпие за две години и половина.

На фона на тези и други факти, рециклирането идва като един от логичните начини да се спре с прахосничеството. Първите стъпки за рециклирането на старите или дефектни дрехи все още са твърде плахи. Но ги има.

Един пример. В Амстердам съществува магазин, където вместо да се купят джинси или риза, те се наемат. По-късно собственикът може да ги върне, а компанията се ангажира да ги рециклира. Платът се нарязва и раздробява и заминава за Италия, където се произвеждат нови памучни нишки, за да бъдат отново ушити джинси за следващия потребител.


Още от Ива Стойкова


Електронните граждани на Естония

24.10.2018


Особености на българския жп транспорт

25.08.2018


Колко са наистина мигрантите в ЕС?

21.06.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Когато ченгета влизат в затвора

07.12.2018, Костадин Филипов


Албанското обединение е в ход?

01.12.2018, Костадин Филипов



Как рухват митовете в Скопие

23.11.2018, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 20:00, 13 декември 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----