И това лято гигантските намаления на дрехи изкушават. Верни на своята вече утвърдена политика, различните брандове буквално разпродават на безценица своята продукция няколко пъти в годината. Неизбежно възниква въпроса за себестойността на изделията, особено ако цената на една рокля например е била 70 лв., а в края на сезона се продава за десет!

© Архив

По ирония, горещите оферти понякога наистина се оказват такива. Защото ако не бъдат продадени, дрехите отиват в огъня. В съзнанието ми изникват поне два достатъчно известни бранда, които досега са признали, че изгарят дрехи.

Прави го популярен шведски гигант в конфекцията. Компанията се опитва да намери решение с непродадената стока, като я предоставя на централа за производството на ток. През 2017 г. електроцентралата във Вастерас е изгорила 15 тона дрехи и 400 000 тона други отпадъци, с които е започнала да замества въглищата. Централата, северозападено от Стокхолм, доставя ток на около 150 000 домакинства и планира до 2020 г. да се откаже от въглищата.

Прави го и британска модна къща, която е изгорила своя продукция в размер на 28 милиона паунда през миналата година. Според BBC, за да не я продаде на прекалено ниски цени. За последните 5 години компанията е унищожила непродадени колекции за 90 милиона британски лири. Британският бранд обаче е категоричен, че енергията, генерирана от изгарянето през 2018 г., е била усвоена.

Защо обаче компаниите предпочитат да унищожават продукция, вместо, да речем, да я дарят?

Причината е съвсем банална – по-евтино е. С други думи, регулациите в отделните европейски държави и най-вече данъците утежняват финансово производителите, ако решат да предприемат други действия, различни от унищожаването на продукцията, което е... безплатно! И ето как се стимулира разсипничество в индустрията.

Как стои въпросът с рециклирането?

Някои твърдят, че текстилната индустрия е вторият най-голям замърсител след петролната. „Грийнпийс” пък изчислява, че за производството само на една тениска се изразходват 2700 литра вода. За сравнение, това е водата, която един човек ще изпие за две години и половина.

На фона на тези и други факти, рециклирането идва като един от логичните начини да се спре с прахосничеството. Първите стъпки за рециклирането на старите или дефектни дрехи все още са твърде плахи. Но ги има.

Един пример. В Амстердам съществува магазин, където вместо да се купят джинси или риза, те се наемат. По-късно собственикът може да ги върне, а компанията се ангажира да ги рециклира. Платът се нарязва и раздробява и заминава за Италия, където се произвеждат нови памучни нишки, за да бъдат отново ушити джинси за следващия потребител.


Още от Ива Стойкова


Колко са наистина мигрантите в ЕС?

21.06.2018


Кръгова икономика? Как работи

10.05.2018


Ековинетка за по-чист въздух

02.05.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Името, глупако, името!

10.08.2018, Костадин Филипов




Един спомен отпреди 55 г.

27.07.2018, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 9:00, 17 август 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----