Българите са по-щастливи отколкото са били преди 10 години - обобщава Европейско изследване на ценностите. То показва също, че при възпитанието на децата си обръщаме повече внимание на трудолюбието отколкото на развитието на въображението, вярата и алтруизма. Българите смятат, че работата е по-важна от свободното време и политиката. Изследването се прави на всеки 10 години - този път в него са участвали 47 европейски страни, в България е правено от Алфа Рисърч.

При съпоставката на работа, свободно време и политика, според изследването над 63 % от сънародниците ни смятат, че най-важна за тях е работата, а най-маловажна - политиката.

доц. Антоний Гълъбов, НБУ: Това е мислене за работата не като труд или като дълг към обществото, а работата като осигуреност. Данните показват, че най-важното е доброто заплащане.

Близо 17 на сто от българите се определят като много щастливи, а около 6 % казват, че не са никак щастливи. Прави впечатление, че в сравнение с преди 20 години "много щастливите" са скочили двойно.

проф. Христо Тодоров, НБУ: Трудностите на живота, макар да не са пренебрежими и малки, все пак не са непосилни, повечето съвременни българи имат сили и кураж да се борят с тях успешно.

Колкото до институциите - в това изследване най-голямо е доверието на българина към полицията, а най-малко към съдебната система.

доц. Огнян Минчев, СУ: Българинът решително и категорично повишава своето доверие към демократичната политическа система - категорично добра оценка демокрацията по принцип получава от 53 на сто от гражданите, докато през 2008 са 26 на сто.

Доверието на българина към образователната ни система "не е много голямо", а едва 6 % напълно се доверяват на образованието в България. От качествата, в които трябва да възпитават децата си, нашите сънародници предпочитат трудолюбието и чувството за отговорност, на заден план остават въображението, вярата, алтруизма.

проф. Александър Кьосев, СУ: Алтруизмът и въображението са важни и тяхното намаляване не е безобидно. Чрез тях се изгражда солидарност, усещане за включеност, идентичност и социална кохезия.

Най-голямата промяна през последните години за българите е в сферата на религията. През 1991 г. около 30 % са заявили, че са религиозни, през 2018 - 65 на сто.

доц. Боряна Димитрова, Алфа Рисърч: Хората започват да търсят опора в традиционната християнска принадлежност.

Колкото до отношението към различните групи - най-негативно сънародниците ни се отнасят към наркоманите, пияниците и ромите, най-добре към евреите и християните.