Как да се предпазим от манипулация, особено, когато тя идва от средства за масова информация? Такива в днешно време могат да се нарекат всички сайтове в Интернет и дори социалните мрежи. Феноменът на фалшивите новини отново е под светлината на прожекторите особено с наближаващите избори за Европейски парламент.
Статистиката показва, че 80% от европейците са били жертва на фалшиви новини. За мащаба на България това означава, че всеки ден близо 2 милиона души от активното население рискуват да бъдат манипулирани.

Раждат се от малки сайтове. Бомбардират с гръмки заглавия. Така влияят на емоциите и първосигнално приспиват ума. Разпространяват се 6 пъти по-бързо от истинските новини. Могат да предизвикат войни и да манипулират избори. Носят и пряка опасност за здравето - след като накараха цяло поколение родители да се съмняват дали да ваксинират децата си. В Лондон анализите вече са единодушни, че фалшивите новини са в основата на излизането на Великобритания от Европейския съюз. Правина идва от там, за да учи медицина в София.

Правина Тарматъс, студентка по медицина: Много хора от моето поколение са против Брекзит. Мисля, че причината той е да се случи е цялото тази емоционална и псевдопатриотична манипулация, която се разпространява лесно през Фейсбук и много други социални медии. Дори родителите ми бяха про-Брекзит, докато не ги попитах - от къде черпите тази информация? И те ми казаха - ами, видях го във Фейсбук - и сякаш тогава чуха от мен, че социалните мрежи не са достоверен източник на информация.

Фейкнюз наистина разчита на социалните мрежи, но не само. Противоотровата всъщност е да се прави разлика между комуникация и информация.

Карло де Блазио, директор в RAI Regional Newsrooms: Това е война, защото хората не разбират разликата между огромното море от комуникация от една страна и информацията - от друга. Комуникацията е всичко - по Туитър, по Фейсбук - хората се събуждат сутринта и ни казват какво са закусвали - това е комуникация. Информацията трябва да бъде нещо различно. Информацията това са новините, произведени от професионалисти, които отсяват за какво е важно да се пише и си изкарват прехраната с правенето на новини.

Бясното развитие на технологиите в живота на хората ги подлъгва да смесват двете понятия. Всеки се информира както и когато може.

Антонио ди Бела, директор на RAI News 24: Преди ясно различавахме новините и пропагандата. Сега всичко е преплетено и е много трудно да се различи - но именно това е задачата на добрата журналистика. Навремето казвахме, че първата жертва на войната е истината. Сега истината е принесена в жертва дори без класическата война. На бойното поле нямаме трупове, а новини. Така че предизвикателството е да се различават реалните новини от политическите офанзиви например и това е особено валидно за предстоящите европейски избори.

Звучи по-трудно да се направи, отколкото да се каже. Но на помощ идва вродената интелигентност на поколенията след нас. Те са убедени, че медиите трябва да са в услуга на обществото, не на правителствата. И в този смисъл инициативата на европейската комисия за своя мрежа от служители, които да проверяват фактите в услуга на истината, се посреща с недоверие.

Правина Тарматъс, студентка по медицина: Мисля, че моето поколение наистина се ориентира по-добре в социалните медии, защото сме израстнали с тях. Затова сме наясно откъде идва източникът на информация. За мен социалните мрежи не са достоверен източник. Фейсбук и Инстаграм са по-скоро платформа за общуване.

И ако всички научим урока си така, ще можем да разобличаваме фалшивите новини. Без последствие на обществените процеси и без да страх за оцеляването на журналистиката.