Идеята да се преосмисли статутът на Копривщица като архитектурно-исторически резерват провокира не само обществени и медийни реакции. Отношение взеха министерства, партийни лидери и дори президентът Румен Радев. Решението беше отменено. Създалата се ситуация обаче ни провокира да направим проверка на състоянието на други резервати в България със същия статут. По темата работиха Ирина Шуликова с оператор Атанас Атанасов, които снимаха в с. Долен, и Йордан Димитров с оператор Меги Гайдарова в с. Ковачевица.

Пътуването ни в Родопите ни помогна да разберем по-ясно каква отговорност имаме за опазването на лицето и духа на историята, все още видими на места като селата Долен и Ковачевица.

Проблемите и трудностите са осезаеми. Казусът Копривщица обаче е добър повод да се опитаме да вникнем в действителност, която, оплетена в безотговорност, бюрокрация, а често и в бездушие, прави така, че пукнатините по старите стени на националното ни достойнство и памет да стават все по-дълбоки.
Това, което видяхме и заснехме, ще ни кара да задаваме въпроси. Просто защото миналото и бъдещето са едно цяло, както народът ни е едно цяло, съставено от всички нас. Здравината на това цяло зависи от състоянието на паметта ни.

Според кмета на с. Долен - Валентина Мицикулева, въпросът с преосмисляне на статута на селото никога не е стоял. Г-жа Мицикулева е категорична, че с историята не може да се търгува. Тези думи звучат обещаващо, но действителността разкрива, че съществуват и други проблеми, които са в състояние да съсипят и дори да унищожат един архитектурно-исторически резерват.

Тъжен факт е, че заради нефункционално общуване между собственици, местна власт, Национален институт за недвижимо културно наследство и Министерство на културата от 70 паметника на културата в с. Долен са останали само около 30. Останалите са разрушени.

Къщите с непроследими собственици се саморазрушават, самозапалват се. Малко по малко броят им намалява и е напълно възможно резерватът след години да изчезне. Местната власт е безсилна, когато става дума за частен имот, а собствениците твърде често занемаряват паметниците на културата, които притежават. Техническите проверки не се извършват достатъчно активно. Не успяват да установяват своевременно проблемите с автентичния вид на резервата и така се стига до бавна, но сигурна разруха и обезличаване на облика на резервата.

Костадин Върбанов:
"Някъде през 74-5 година, когато Людмила Живкова беше в апогея на славата си, тогава с. Долен заедно със с. Ковачевица ги бяха обявили за архитектурни резервати."


Резерватът обхваща 70 сгради, паметници на културата, но голяма част от тях всъщност са разрушени. Една от основните причини е, че някои от собствениците са извън селото и не се грижат за собствеността си.

Костадин Върбанов:
"Може би около 30-40 къщи, бих казал дори и повече се саморазрушиха."


Валентина Мицикулева - кмет на с. Долен:
"Вина първо имат самите собственици. Второто е, че няма никакъв контрол от Министерство на културата за тези къщи. Започват да се рушат. Затова трябва по някакъв начин държавата да се намеси и да се отпускат някакви средства, да запазим тези къщи, защото не можем да събираме на всички къщи всички собственици."


Къщата на Костадин е строена около 1840 г. Сградата е показател за това как човек може съвестно да се погрижи за архитектурния паметник, който е получил като отговорност и наследство.

Тук се снима филмът "Изпит" по сценарий на Николай Хайтов. По-късно са снимани първите 5-6 серии на филма "Капитан Петко войвода".

Костадин Върбанов: "Аз си спомням моменти, когато тук се идваше с царевица в огромни купища, а в по-късни времена и тютюн. Спомням си как сестра ми и майка ми събираха жени от махалата. Даже си спомням моменти, когато нямаше още ток. Тук на газена лампа се правеха седенки."

С цената на какво ще запазите този архитектурен паметник в резервата?

Костадин Върбанов: "С цената на всичко бих казал. Ще го запазя, защото това е моят род и никога не бих го продал за нищо на света."

За съжаление някои са собственици на история по неволя и не са готови да влагат средства и усилия. Понякога притежателите си позволяват да променят извън изискванията автентичния вид на сградите паметници на културата.

Костадин Върбанов: "Тук до нас се намира тази сграда, която за съжаление вместо да бъде добре съхранена с каменни плочи, както ние ги наричаме тикли, в самия център на селото, тя е покрита с паметни плочи."

Има ли съставен протокол тогава?

Валентина Мицикулева - кмет на с. Долен: "Дойдоха технически отдел, съставиха протокол, който се праща в Министерството на културата. От там нас ни уведомиха, че този човек е санкциониран."

Това обаче не е единственият случай на проявено своеволно въображение в архитектурния исторически резерват.

Когато една такава къща е запазена в автентичния си вид, има ли място за модерно съоръжение като соларен панел на метри зад нея?

Валентина Мицикулева - кмет на с. Долен: "Няма място и това е нещо, което разваля цялата природа, цялата гледка, но това ние не можем да го контролираме."

Но протокол може да се създаде.

Валентина Мицикулева - кмет на с. Долен: "Може, да. Може да се състави протокол и да се накарат тези соларни панели да се махнат.
- Съставен ли е?
- "Не сме го съставили."


Валентина Мицикулева в момента кара третия си мандат като кмет на с. Долен.

- Колко срутени къщи паметници на културата има през това време?
Валентина Мицикулева - кмет на с. Долен: "През това време има не по-малко от 10 къщи."

Вместо да реставрира паметниците на културата, общината ги събаря по преценка, че са опасни.

Валентина Мицикулева - кмет на с. Долен:
Като направим предупредителни протоколи, обявим собствениците, които не можем да издирим и видим, че никой не взема мерки, за да не стане някоя беля, от общината ни пращат хора, ние събаряме опасната част и остава разруха.
- Какво е бъдещето тогава на архитектурния резерват?
- Ако тия къщи не успеят да ги изкупят, да ги реставрира някой, значи тоя резерват след години няма да съществува.

За да се купи или построи наново една такава къща, процедурата е сложна и свързана с много разрешения. Според кметицата няма интерес за покупка на такъв тип имоти в селото, няма желаещи и да инвестират в тях. Жители на с. Долен пък споделиха, че туристи масово посещават мястото, но очакванията им не остават оправдани.

Аз самата също не подозирах, че ще намеря на това място купчини камъни, покриви със соларни панели, неоправени улички. Направи ми впечатление, че когато попитах кметицата и един от собствениците каква е процедурата, по която се получава помощ от държавата за реставрация на архитектурни обекти, не получих ясен отговор.

Оставиха впечатление у мен, че не са запознати. Това какво означава? Според мен означава, че институцията не е предоставила достатъчно ясна информация за иначе сложните процедури. И в крайна сметка означава, че местната власт не е достатъчно компетентна, за да информира собствениците.

За щастие в селото успяхме да видим и много положителни примери. Показахме един от тях. Другият впечатляващ паметник е черквата, която е строена непосредствено преди Освобождението на България през 1878 г. В с. Долен има доста добри хора и патриоти, които дават много от себе си, за да защитят общото ни архитектурно наследство. Със сигурност обаче те имат нужда и от допълнителна държавна подкрепа.

Село Ковачевица също е исторически и архитектурен резерват. В него има около триста къщи - за щастие повечето са добре стопанисвани. Но трийсетина от тях се рушат. И църквата е в незавидно състояние. В селото е жива една стара история.

Заради емоцията в нея тя звучи като легенда, но както често се случва в Родопите, легендите се оказват самата истина. Малко след Освобождението хората от Ковачевица вдигнали камбанарията на огромната си трикорабна църква. Тогава от всяка къща дарили златни и сребърни монети.

Благородните метали, примесени с месинг, мед и желязо, били претопени в камбаната на църквата. Меден заради златото, нейният звън и до днес огласява Родопите. Въпреки това домът на камбаната - църквата на Ковачевица - е с напукани стени.

За мен като журналист беше важно да разбера - специалният статут на Ковачевица като архитектурен резерват означава ли, че държавата отделя значими средства за поддържането и навременното реставриране на красивото каменно село.

Ковачевица е място, което помни мъжките времена. В тях истината се казва прямо, дори и да боли. Историческите и архитектурни резервати в страната или поне онези от тях, които заснехме, имат реални проблеми. Може би е крайно време да активираме своята отговорност.

Тези селища са жив спомен от миналото, в тях е зазидан трудът на хора, живели столетия назад. Ковачевица и Долен помнят времена на разруха, но и времена на възвисяващо духовно прераждане. Ето защо камбаната на Ковачевица трябва да звъни - гласът на духа й е по-ценен от всичкото злато в нея.