Как носител на Оскар за технологии си представя бъдещето на киното и може ли "добавената реалност" да измести реалността, която познаваме? Айше Сали се срещна с компютърния програмист Владимир Койлазов, за да види какво се случва с него след спечелването на престижната статуетка.

Да създаваш изкуство между въображението и реалността. С технология, която не позволява да разбереш къде е границата. Едно задаване на формулата и пътешествието във времето започва. На екрана се появяват епични битки или герои от бъдещето, в основата на развитието на киното. Дължим ги на Владимир Койлазов. В началото на годината компютърният програмист попадна под светлините на прожекторите от Лос Анджелис до София. Заради Оскара, който спечели за технология, създадена от неговата фирма. Срещаме се десет месеца след медийния шум, а Владимир вече е добавил още успехи към най-престижната статуетка.

Владимир Койлазов, компютърен програмист: Тази година по-големите може би "Красавицата и звярът", който в момента мисля, че е най-успешният филм за тази година. Всъщност звярът е правен изцяло с нашия софтуер.

Друг филм беше "Пазителят на галактиката" - втората част, който излезе и сега напоследък "Тор: Рагнарок", който излезе и в него е използвана нашата програма.

Владимир Койлазов, програмист: Общо взето сме стигнали в положение, в което с компютър може да се пресъздаде изображение на почти всичко. Това което се смята за върха и може би някакъв вид крайна цел, е да се покаже истински дигитален актьор. Имаше такива опити, но тази цел още не е постигната.

Погледът на Владимир Койлазов към бъдещето сочи към следваща му голяма мечта - използването на неверонните мрежи и изкуствения интелект в света на седмото изкуство.

Владимир Койлазов: Нещата, които в момента се правят на ръка, примерно когато трябва да се анимира някакъв герой, това е много трудоемка работа, защото трябва едва ли не за всеки кадър някой да определи на ръка положението на различните мускули. И когато този герой трябва да говори, това е много, много работа, за да се раздвижат устните и очите по правилния начин. Може да се направи, така че да се улучи една невронна мрежа, на която да ѝ се даде текста, който трябва да произнесе този герой и тя да си измисли останалото, цялата анимация да я направи.

А дали добавената реалност ще стане реалност? Отговорът на въпроса ни връща към нас самите. Докато хората притежаваме способността да виждаме несъвършенствата, ще съхраним и реалността.