Как се измерва качеството на въздуха?

Глобалният проблем с мръсния въздух също е ударил своя пик и вероятно населението вече е по-чувствително и настоява да бъде своевременно информирано за вредите върху здравето. Затова в Европа заедно с прогнозата на времето вече се съобщава т. нар Европейски индекс за качеството на въздуха. Той се измерва от 1 до 5, което е лесно разбираемо за хората.

1 означава, че качеството на въздуха е много добро и съответно - 5 - съответства на много лошо. Индексът изследва няколко параметъра - нивата на озон, азотен диоксид, серен диоксид и фини прахови частици. Числото, което се взима, е най-високото от тези стойности, дори останалите да са в норма.

Може ли европейската практика на индекса „Коперник“ да се въведе и у нас, за да информира за замърсяването на въздуха в реално време? София участва в общото измерване като подава данни и днес индексът тук е 4, което съответства на лошо качество. Попитахме Изпълнителната агенция по околна среда.

Златина Димитрова - Изпълнителна агенция по околна среда: За последните 24 часа имаме превишение регистрирано в 4 станции - в Смолян, Русе, Враца и в Пловдив - ж.к. "Тракия". [Превишението] е около 70 микрограма. Нормата е 50 микрограма. В индекса на Европейската агенция по околна среда ще влезе като „лошо“. В момента се разработва система за информиране на населението, която ще бъде на сайта на Изпълнителната агенция по околна среда и която се очаква тази година да стартира.

Още не е ясно дали ще бъде използван подобен алгоритъм като този на Коперник, или както досега - ще разбираме дали сме дишали мръсен въздух с ден закъснение, когато вече няма как да го издишаме. По наша неофициална информация, въпреки че подаваме данни към Коперник, в България тази система за информиране на населението, поне засега, няма да бъде въведена.

Например, ако серният диоксид е 2, но финните прахови частици са 4 - индексът ще бъде 4. Алгоритъмът, използван от този мониторинг на атмосферата, наречен „Коперник“, всъщност преобразува реалните стойности в оценки от 1 до 5. За тях хората могат да се информират в реално време. Това е много по-практично макар и с известна минимална неточност, заради един много важен факт. А именно - когато учените работят с реалните стойности на фините прахови частици или серния диоксид - те могат да кажат дали въздухът е бил замърсен едва след 24 часа - т.е. на следващия ден. Или днес можем да разберем за вчера, а чак утре - дали сме дишали мръсен въздуха през днешния ден.

Това е тревожно за много родители например, които трябва да преценят дали да пуснат на училище детето си, което има астма. Показвали сме ви в репортажи как дори и учители в дните с гъста мъгла проверяват на телефоните си независими сайтове, които дават информация за замърсяването на въздуха. Но тези сайтове не работят с официалните данни, които са най-точни.