През 2017 година се случиха немалко значими за науката събития. Част от тях събра Цветана Кръстева.

Годината започна със сбогуване - с космическия апарат Касини, който изпълни последната си мисия около планетата Сатурн. За 13 години работа той разшири познанията за Сатурн и неговите луни, откри океан под повърхността на най-големия спътник на Сатурн - Титан и ледени гейзери на Енцелад. Заради изчерпване на горивото му и за да бъде избегнат неконтролиран сблъсък с космическо тяло, Касини беше унищожен на 15 септември в атмосферата на Сатурн.

Мисията беше абсолютно невероятна. Да летиш в една част на Космоса, където никога досега не е летял космически апарат! И да стигнем толкова близо до пръстените на Сатурн - това се случва веднъж в живота на учени като мен.

Космическите открития на пръв поглед доминираха през 2017 г. - като засичането на гравитационни вълни от нов източник - сблъсък на две неутронни звезди на милиарди, милиарди километри разстояние от Земята. Това откритие помогна на учените да потвърдят, че подобни сблъсъци са довели до образуването на злато и платина във Вселената, например.

Събитията на 2017 г. - Научни експедиции и открития

Събитията на 2017 г. - Научни експедиции и открития

С какво ще запомним отиващата си 2017 година? БНТ ви припомня някои от най-интересните и впечатляващи събития на 2017-та. Сред тях е научната експедиц...

На 39 светлинни години от Земята учени откриха за първи път наведнъж и 7 планети с размер почти като този на нашата. На всяка от тези планети е вероятно да има вода.

Но когато свърнеш поглед от Космоса, новините може и да не са толкова добри....

Доналд Тръмп, президент на САЩ: Днес предприемам дръзко решение да последвам обещанието си - слагаме край на войната срещу въглищата, ще имаме чисти въглища, наистина чисти въглища. Така предприемам историческа крачка да отменя ограниченията върху американската енергийна индустрия, да отменя намесата на държавата и да отложа регулациите, които убиват работни места.

Взетото от президента Тръмп решение да сложи край на войната срещу въглищата, както се изрази и да изкара Съединените щати от Парижкото споразумение за климата, разтревожи не само учените. Битката за спиране на климатичните промени на Земята тепърва очевидно ще става все по-трудна.

От гледна точка на ситуацията с климата, за да се ограничи увеличаването на температурата на Земята, до средата на века трябва да бъде спряно отделянето на въглероден двоуокис в атмосферата. Ако не го направим, в края на 21-и век климатът ще бъде съвсем различен в сравнение с този през 20 век, а това няма да е добре за много хора по света.

Олицетворение на променящата се природа беше и едно събитие през юли, когато от Антарктида се откъсна гигантско ледено парче с площ от 6000 кв. км или почти колкото тази на Софийска област, например.

Друго откритие - през юли, помогна на хората да погледнат по-назад в историята си. В Мароко бяха намерени останки на петима пра-човеци, които показаха, че хомо сапиенс се е появил 100 000 години по-рано, отколкото досега се предполагаше. Откритието помогна и да се разбере, че предшествениците на съвременните хора не са се родили на едно място в Източна Африка, а вероятно са еволюирали в различни райони на континента.

По-древни сме, отколкото смятаме, но колко можем да сме по-съвършени. Въпрос, чийто отговор човечеството ще продължи да търси и догодина.