Според специалиста по белодробни болести д-р Венцислав Петков - това е моделът на финансиране. Университетска клиника във Виена и частна болница са основните работни места на българския лекар, който от началото на 90-е живее в австрийската столица.

Още преди 20 години заменя Медицинската академия в София с Медицинския университет във Виена. Заради по-добрата възможност да се занимава с наука. Днес пулмологът д-р Венцислав Петков продължава да изследва редките белодробни заболявания.

д-р Венцислав Петков, пулмолог: Аз имам пациенти от целия свят - най-много са австрийците, разбира се. Основните заболявания, заради които идват българите, са белодробни заболявания. И то най-често злокачествени заболявания, редки заболявания като фиброза. Дори установихме първите контакти с нашия трансплатационен екип.

Ако трябва да сравни българското и австрийското здравеопазване, основната разлика д-р Петков намира в начина на финансиране.

д-р Венцислав Петков, пулмолог: Българското здравеопазване не е дофинансирано. И като казвам, че няма политическа воля, това го виждам от един съвсем елементарен факт. В България от държавния бюджет се отделят 4-5% за здравеопазване. В Австрия се отделят 8%.

Спешната и доболничната помощ в Австрия също намира за по-добре организирани. В частните клиники пък могат да се лекуват само допълнително осигурени пациенти. Доктор Петков обаче има положително мнение за една от последните промени в България - избора на финансиста Кирил Ананиев за здравен министър.

д-р Венцислав Петков, пулмолог: Дори не си спомням кой е последният лекар, който е бил здравен министър в Австрия. Всеки един лекар, който е завършил медицина, той е обременен малко или много от системата. Може би е по-добре да е да е човек извън системата, който да погледне по различен начин. И добре, че е финансист, може да финансира по-добре.