Омбудсманът на БНТ Иван Такев в поредица от интервюта с изявени медийни експерти ще търси отговори на въпроса каква обществена телевизия искаме и каква е разликата между обществена и държавна телевизия.

Целта на тази поредица от интервюта е да събудим дебата за обществените медии в България, който надяваме се, да завърши с изработването на един нов Закон за радиото и телевизията, отговарящ на съвременните обществени технологични реалности.

Проф. д-р Маргарита Пешева оценява състоянието на обществените медии в България като не добро, като акцентира на поредната криза в двете обществени медии БНР и БНТ, в радиото като управленска, а в телевизията като финансова.

Вижте разговора на Иван Такев с проф. д-р Маргарита Пешева.

Тя определи като много интересни и заслужаващи анализ, тенденциите в телевизионната среда от 2013 година насам, които са свързани с приемането и гледането на програмно съдържание по доста нови, от технологична гледна точка, способи. Най-важният, според нея, въпрос е свързан с обществената мисия на БНТ. Проблемът, посочи тя, не е толкова в рейтинга на една телевизионна програма или предаване, а в това дали те изпълняват обществена мисия.

Проф. Пешева смята, че мисията на обществените медии в България са добре разписани в чл.6 на ЗРТ и не смята, че този текст трябва да бъде допълван или редактиран. Тя посочи, че обществените белези на БНТ в зората на прехода са били плод на натиска на уличната демокрация, докато днес нещата са доста по-сложни и комплицирани. Според нея, във второто десетилетие на прехода, БНТ е допуснала грешка, като се е опитала да се състезава с двете други големи търговски телевизии.

На тази теза Иван Такев възрази, като посочи, че не БНТ, а търговските телевизии се опитват да завладяват територии, които са характерни за обществените медии. Проф. Пешева поясни, че не може да се ограничи конкуренцията между обществени и търговски оператори в полето на анализите и публицистиката, защото това носи авторитет и признание. БНТ трябва по-активно да брани и завладява това поле.

По-важният въпрос за финансирането на обществената телевизия, проф. Пешева посочи, че доста европейски страни започват да преосмислят и да се оттеглят от модела на финансиране чрез такси, като причината е ниската събираемост на таксите. Трудността при този модел е липсата на специализирана администрация, която да се занимава това. Според нея в България, най-добрият работещ модел за формиране на обществените медии е да се определя като процент от БВП, ясно разписан в ЗРТ.

Според проф. Пешева някои неща в организацията и управлението на обществените медии трябва да бъдат преосмислени и преформулирани. Трябва да се преформулира и преосмисли ролята и мястото на Обществения съвет. Той, според нея, е много важен орган, изхождайки от практиките в Европа, където ОС има много по-голяма тежест и влияние върху програмната политика и контрола при изразходването на средствата. В момента в България това не е така, този съвет има, по-скоро, декоративни функции. По-развит и с по-голяма роля, според нея, трябва да бъде и Програмният съвет.

В заключение тя отбеляза, че обществените медии в България са недофинансирани и работят при хроничен дефицит, и това се дължи на разбиранията и волята на политическите и управленски елити. Добре е, че тази дискусия са води, като надеждата е, че тя може да допринесе за постигането на истински обществени медии в България.

Проф. д-р Маргарита Пешева е известен медиен експерт, изследовател и преподавател в областта на теория на масовите комуникации, социология на електронните медии, радио и телевизионната среда, история на телевизията, медийната регулация и дигиталните медии. Публикувала е осем научни монографии, между които: Телевизията - политическата машина ; Телевизионното махало, Телевизия в преход, Радио и телевизионната среда , "СЕМ- регулаторни практики.“ Член е на Съюза на българските журналисти. Заместник- главен редактор е на електронното научно списание за медийни анализи, изследвания и критика „Медиите на 21 век“. Член е на Управителния съвет на Българската академична асоциация по комуникации. От 2001г. до 2010г. е била член на СЕМ и два мандата негов председател.