Омбудсманът на БНТ Иван Такев в поредица от интервюта с изявени медийни експерти ще търси отговори на въпроса каква обществена телевизия искаме и каква е разликата между обществена и държавна телевизия.

Целта на тази поредица от интервюта е да събудим дебата за обществените медии в България, който надяваме се, да завърши с изработването на един нов Закон за радиото и телевизията, отговарящ на съвременните обществени технологични реалности.

Вижте интервюто на Иван Такев с проф. Райна Николова

Дебатът за организацията и функционирането на обществените медии е задължителен и той, според проф. Райна Николова, през последните десетина години не е воден сериозно, професионално и достатъчно задълбочено. Медийната общност го изостави и е крайно време да започнем да коментираме отново какво представляват и какви, всъщност искаме да бъдат обществените медии в България, заключава проф. Николова.

Според нея, колкото повече експертни мнения по въпроса се чуят, накрая ще може да се стигне до консенсус в рамките на медийната общност, за да може да се излъчи общо и единно послание, което да е достатъчно категорично, към законодателния орган, за да може той да създаде такъв закон, който да съответства на потребностите на обществото.

Когато се създаваше този закон, припомни тя, в далечната 1999 година, не бяха чути и взети под внимание аргументите на професионалната общност. В България имаме криза на идентичността на редица институции, а оттам и на обществените медии. Дефектът на сега действащия Закон за радиото и телевизията е в това, че не успя да осигури и създаде гаранции за издръжка на обществените медии. Смесването на правното съдържание в управлението на държавните и обществените медии, води до циклични кризи, които наблюдаваме и напоследък в БНР и БНТ.

Мнозина, според проф. Николова, все още възприемат БНТ като част, а и като говорител, на изпълнителната власт, така както беше преди 30 години.

Обществената медия е нещо съвсем различно и разликата е в това, че обществената медия трябва да е равно отдалечена и от държавата, от бизнеса, и от политическите партии и тя трябва да гарантира множественост на гледните точки. В България според проф Николова, моделът е сгрешен, защото в Закона е записано, че финансирането се определя от норматив за производство на час-програма, който се определя в Наредба от изпълнителната власт. Този параметър, според нея, е доста неясен и чиновнически и лесно води до дисбаланси и дефицити.


Проф. Райна Николова е магистър по право на СУ "Св. Климент Охридски" и преподавател в Нов български университет. Тя е доктор по право от 2004 г. със защитена тема на дисертацията "Публично правни проблеми на телевизионната програма на обществената телевизия в България".

Автор е на първия в България учебник по „Медийно аудио и аудиовизуално право”. Впечатляващ е и хабилитационния и труд „Възникване и развитие на радиото и телевизията в България – публично правни аспекти”. Била е юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия в периода 1997-2003 г..

През 2014 година става Член е на "Комисията по журналистическа етика" От 2004 до 2010 година е била член на СЕМ.