България трябва да отговори най-малко на три неформални критерия, за да приеме еврото за разплащателна валута, категорични са икономисти, които присъстваха на конференция "Банки и финанси" организирана от "Клуб Инвестор.бг". Едно от най-важните условия е вдигането на заплатите на българите, които трябва да станат минимум 70% от средните в европейските страни. Какви са основните предизвикателства пред страната ни, за да стане част от еврозоната и какви са следващите стъпки - разказва Цветелина Катанска.

България е изпълнила формално четири от петте критерия за приемане на еврото, коментира подуправителят на БНБ Калин Христов. Страната ни отговаря на изискванията за инфлация, публичен дълг, дефицит и дългосрочен лихвен процент. Остава да бъде изпълнен и петият критерии.

Калин Христов, подуправител на БНБ: Петият е участие в ERM. ERM e странно животно, тоест ERM e механизъм на фиксирани курсове, в който всяка страна трябва поне за две години да фиксира курса си към еврото.

Калин Христов коментира още, че досега никой не е поставил под съмнение факта, че България може да изпълни това условие, защото от 21 години сме във валутен борд. Но има друга пречка.

Калин Христов, подуправител на БНБ: Въпросът е обаче, че за ERM няма критерии, тоест всички знаем, че можем да го изпълним това, но не знам по кой критерий може да се присъедини българския лев.

Според икономиста Димитър Чобанов тук идва мястото на неформалните критерии, по които България е доста далече от еврото. Той припомни, че специално за България и Румъния е създаден механизъм за наблюдение и оценка.

Димитър Чобанов, УНСС: Към края на миналата година бяха посочени 17 мерки, които трябва да бъдат изпълнени, за да може България да бъде извадена от този механизъм.

На практика за момента не е признато от страна на Европейската комисия, че България е изпълнила дори една от мерките.

Второто неформално условие е участието в Шенген. А третото, постигане на ниво на заплатите поне на 70% от средните за евросъюза.

Димитър Чобанов, УНСС: За да бъде България след пет години на подобно ниво, около 70% от дохода, тя трябва да расте с около 7% повече отколкото расте Европейският съюз, което, за съжаление, България никога не го е правила.

Ето защо Димитър Чобанов смята, че единственото решение е приемането на мерки от страна на евросъюза, с които страната ни да бъде подпомогната допълнително, за да изпълни тези неформални критерии. Подобна позиция бе изразена и на последната неформална среща на групата от еврозоната, която се проведе преди седмица в София.

Христов класира България сред страните, които нямат съществени финансови рискове и оттам не трябва да попадаме в групата на държави, които първо трябва да преборят риска, а после да се включат в банковия съюз и еврозоната.

Калин Христов, подуправител на БНБ: Много хора смятат, че просто трябва да напишеш едно писмо по мейл и да го изпратиш и на другия ден да се събудиш в еврозоната, а това не е така и е много по-сложна динамика.
Кристофор Павлов, главен икономист: Без банков съюз, депозитите ще продължат да изтичат от страните, които се възприемат от държавите като слаби към тези, които се възприемат като силни, като по този начин допълнително ще дестабилизират страните, които са в криза.
Христос Кацанис, финансов консултант: Според мен, съжалявам, че го казвам, не говорим наистина за еврозона, а за германска зона. Всички други опитваме в рамките на това, да следваме германците.